Думите на Людмила Миндова са от нейното стихотворение "Покриви", прозвучало в аудиоантологията на Радио Благоевград "Гласни", в която слушателите могат да чуят как съвременни български поети четат свои стихове.
Можете да чуете аудиозаписа от рубриката на предаването "Страници":
Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Завършила е Математическата гимназия в родния си град и "Славянска филология" в СУ „Св. Климент Охридски”, където по-късно защитава дисертация върху хърватския литературен барок. В неин превод на български език са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Симо Мраович, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и други автори от бивша Югославия. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма” (2011), и на стихосбирките „Блус по никое време” (2010), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016).
През 2017 г. бе публикуван нейния "Роман за името", където можете да прочетете и това: " Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам „екскурзиантски“. Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... Призовавам Бога на всички езици, които зная. Казвам „Отче наш“ на църковнославянски, чета намаз на арабски, сричам прав амида на иврит.
Понякога не вярвам на късмета си. Казвам си, че такива неща като в моя живот се случват само в приказките, че всичко това не може да е истина. Възпитан от книгите да се съмнявам в щастливия край и да го смятам за проява на лош вкус, характерен днес най-вече за латиноамериканските сериали, аз в крайна сметка в един момент трябваше да капитулирам и да призная: да, моят живот се оказа едновременно нещастен и щастлив...".
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно