Паметникът читалище „Отец Паисий” е първият, издигнат в чест на загиналите във войните непосредствено след края на Първата световна война. Той е разположен в центъра на града и в непосредствено съседство с Голямата чешма – символ на непресъхващия живот и многовековното съществуване на Самоков, уточняват от читалището.
Идеята за построяване на читалище се заражда още през 90-те години на XIX век, като през 1912 г. е положен основният му камък. Балканската война спира работата по неговото изграждане. Скоро след войната Общинския съвет два пъти гласува средства „за издигане на паметник и увековечаване имената на падналите герои от града”. Успоредно с това военните части в Самоковския гарнизон създават свой фонд за паметник на загиналите във войните офицери и войници. Двете идеи – за читалище и паметник – вървят успоредно до 16 март 1919 г., когато на едно общо офицерско събрание се решава единодушно: „Да се построи в Самоков читалище паметник за падналите на бойните полета офицери, подофицери и войници от частите на гарнизона.”. Избрана е комисия, със задача да изработи устав за построяване на паметника и постигане на разбирателство с читалищното ръководство за задружно изпълнение на обекта. На 23 март същата година правилникът е прочетен на общоградско читалищно събрание, обстойно, пункт по пункт, и е приет с голям възторг, без разискване и ставане на крака.
Целта на строежа, посочена в проекта за правилник, е: „За увековечаване памятта на геройски загиналите за защитата и величието на Отечеството войници от 22-ри, 50-и, 54-и пехотни, и 7-и и 17-и артилерииски полкове през войната 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г., да се построи един културен паметник в Самоковска околия – град Самоков, достъпен за всички граждани, военни и населението от околията”.
Проектът на читалищната сграда е дело на архитект Коста Николов, а срокът за реализацията му е четири години.
Средствата за постройката се набират от фондовете на частите от гарнизона – около 108 000 лв. – от суми, с които разполага читалището (включително приходи от членски внос, увеселения, концерти, представления, дарения и др.), от заеми, сключени с отделни лица. Списъкът на дарителите, които са дали над 100 лв. за построяването на сградата паметник, се състои от 93-ма души, а този на дарителите с дарения под 100 лв. е съставен от 304 имена. Общата сума, получена от лични дарения през 1920 – 1922 г. е около 70 000 лв. Влючват се и Кооперация „Обединение”, Самоковското женско дружество, училище „Христо Максимов”, Българска народна банка, Земеделската банка, офицерите от гарнизона, селата Радуил, Ковачевци, Долна баня и др. Чрез специално обръщение за дарители били поканени и посетителите на курорта „Чамкория”. Най-значителни постъпления идват от дървения материал, отпускан неколкократно от Министерството на горите – около 3000 куб.метра, добиван и продаван от самоковското читалище. По този начин за паметника постъпват над 500 000 лв. Голямо дарение във вид на дървен материал правят Вл. Сребърников и П. Зашев. Към всичко това трябва да прибавим доброволния безплатен труд на стотици граждани, както и на войниците от самоковските части. До края на 1925 г. са изразходвани 1 795 000 лв.
За реализацията на декоративната украса, след завършване на основния строеж, се изработва нова програма на стойност 340 000 лв., като през първата половина на 1925 г. се провежда анонимен конкурс, в който участвали видни български скулптори. Проектът предвиждал в центъра на лицевата фасада (западната), да има посвещение : „НА ПАДНАЛИТЕ ГЕРОИ ОТ ПРИЗНАТЕЛНОТО ПОТОМСТВО”, а от двете страни на надписа да са поставени по двама "Атланти" – български воини, като между всяка двойка воини да има по един лавров венец с воински орден в средата. Под фигурите на войниците се разполага същият брой орли (още шест орела красят балкона на южната фасада). На южната и северната страни на сградата се предвиждат по два симетрично разположени барелефа, а над тях – надписи върху вензел от дъбови листа: „Булаир – 8 февруари 1913 г.”, „Кота – 1050 – 5-11. VII. 1917 г.”, „Криволак – 17-23.Х.1915 г.”, „Калиманица – 4-7. VII. 1913 г.” (на тези места са станали – на посочените дати – важни сражения с героичното участие на частите от Самоковския гарнизон).
За да добие напълно завършен вид, паметникът трябвало да съчетае в себе си символичната страна на своята украса с чисто документалната – под барелефите да бъдат написани имената на воините герои, загинали за Отечеството. Върху 40 плочи от бял карарски мрамор, разположени по 10 под всяка барелефна композиция, са издълбани и запълнени с олово 1019 имена на офицери, подофицери, ефрейтори и войници от Самоков и околноста. Изработването на мраморните плочи и тяхното монтиране са дело на скулптора ваятел Никола Ножаров. Цялостната работа той завършва с помощта на скулптора Ликурго Андреани, като тя е окончателно завършена и приета на 29 юни 1929 година.
С решение на читалищното настоятелство датата на битката при Булаир – 8 февруари – е обявена за празник на читалището паметник. Снощи той беше отбелязан с концерт на ФТА "Самоков" и приятели, като по-рано през деня самоковци се поклониха край паметната сграда пред подвига на героите.
Народният представител Ангел Славчев, заместник-председател на Комисията по електронно управление и член на Комисията по околна среда и води в 49-ото Народно събрание, връчи наградата в категория „Кауза“ на Bright Awards 2025 на Яница Домусчиева от Сдружение „Св. Св. Йоаким и Анна“ – организацията, която стои зад благородната инициатива по..
2024 година беше година на оцеляването за Община Благоевград. От 2025 година обаче ще е година на действието. Бюджетът ще позволи да направим инвестиции по редица ключови проблеми, най-вече инфраструктура и градска среда, както и да направим инвестиции в хората. Няма шега, в края на март за първи път от шест години Общината няма просрочени задължения...
Катедра „Социология“ към Философския факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ организира Национална студентска конференция на тема „Модерният свят през погледа на младите социолози“. Събитието е посветено на 30-годишнината от обособяването на социологията като самостоятелна специалност във висшето училище. „В рамките на..
"СигналИн" - платформата за сигнали на Община Благоевград 2023, е номинирана за награда "Свободен електрон" 2025. Системата за подаване на сигнали на Община Благоевград има за цел да повиши гражданската активност за отстраняване на нередности на територията на общината. Поставените чрез сигналите проблеми се насочват по компетентност за..
Детска градина „Щастливо детство“ в Благоевград е първата в областния център, която въвежда екообразованието по методологията на световната програма „Екоучилища“. Целта е по интерактивен начин да се повиши теоретичното и практическо равнище на най-малките по въпроси, свързани с опазване на околната среда. "Всяка учебна година имаме теми и..
Редица инициативи и програми за учениците и студентите от Благоевград подготвя общинското ръководство в областния център. Обединените им усилия с двата университета - Американския университет и Югозападния университет, вече дават резултати. През изминалата седмица се проведе Панаир на кариерата, в който участваха десетки представители на..
През 2026 година задължително всички общини трябва да въведат новия модел за изчисляване на такса смет, основан на принципа „Замърсителят плаща“. В противен случай страната ни ще търпи санкции от Европа. До юни ще има стратегически документ от държавата, който ще п редлага няколко вариант а за прилагане на модела. На местно ниво всяка община..