Д-р Н. Таковска, алерголог: 6 големи семейства дървесни видове предизвикват поленова алергия

Д-р Надежда Таковска, специалист клинична алергология, коментира в здравния час на Радио Благоевград поленовите алергии. Защо хора, които живеят в една и съща среда, някои страдат от алергия, други не? „В огромен брой от случаите алергията може да бъде наследствена, при хора с алергии има повишена чувствителност към алергени, към които други хора и пациенти нямат такава чувствителност – т.е. това е склонност на организма, която или се онаследява, или се придобива, като не винаги това придобиване се дължи на конкретна причина. Но е възможно да зависи от замърсяването на околната среда“ – каза д-р Таковска.  

Тя уточни, че поленовата алергия в ранна пролет, дори още през зимата, се предизвиква от няколко дървета, а по-късна алергия – през април и май, се предизвиква от тревните полени. В момента в България концентрацията на дървесните полени е доста голяма поради високите температури. „В България има 6 големи семейства дървесни видове, които предизвикват поленова алергия – брезовите, които са най-често срещаните и предизвикват най-тежките алергии. В този клас влизат бреза, габър, елша, следват буковите – бук, кестен, дъб, много често кипарисите предизвикват алергия, както и чинарите – конкретизира д-р Таковска. 

Според нея този тип поленови алергии се отключват най-често в ученическа възраст. Възрастта е определящ фактор за развитието им. При възрастните хора имунната система не реагира по начина, както при младите. Първите 1-2 години пациентите не се ориентират дали това е алергия, обикновено смятат, че е настинка, затова  е важно алергията да бъде диагностицирана. Усложненията водят до бронхиална астма, а това състояние задължително налага среща с алерголог. Правят се кожно-алергични проби, които задължително се извършват извън сезона – края на лятото и началото на есента.

„Идеята е да се изследват всички полени, както дърветата, така и тревите, за да се види точно към какво пациентът има алергия. Защото единствено тестът може да покаже това, след което е възможно да се пристъпи към имунотерапия – метод, с който се цели по кръвен път да се намали алергичността на пациента. Особено при брезите, дърветата, имунотерапията е много успешна, защото тук конкретно се установява определен дървесен вид. Имунотерапията се прави през есента, за да има натрупване на защита в организма, и когато идва следващия сезон – февруари и март, пациентът да има създадена защита в организма си към тези алергени“ – поясни д-р Надежда Таковска, спаециалист по клинична алергология.

Чуйте в звуковия файл разговора с д-р Надежда Таковска: