Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радослав Симеонов: Темата с българските заложници след Първата световна война е болезнена

Лагерът на българските пленници край Солун, охраняван от сенегалски войници, 1919 г.

   "Не става въпрос само за нехуманното третиране на нашите военнопленници, което влиза в разрез с всички тогава действащи европейски документи и конвенции... тези хора бяха пожертвани, бяха превърнати в изкупителна жертва, за да я има днес България", това каза в предаването на Радио Благоевград за история и национална култура "Изгрей зора" историкът Радослав Симеонов в разговор, посветен на съдбата на българските военнопленници след края на Първата световна война.

   

   На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие и България излиза от войната. Според една от неговите клаузи, българските войски западно от Скопие остават в плен, като се използват за работа от съглашенците. 

   До примирието в плен попадат около 30 000 българи, разпръснати на огромна територия. В английски плен има българи, изпратени в Северна Америка, Африка, Австралия и Нова Зеландия. Във френски плен има изпратени в Африка и Южна Америка. Част от пленените българи от Русия са изпратени в Азия. Все пак най-много пленници остават близо до бойната линия на Балканите. Те са съсредоточени основно в пленнически лагери.

  След Солунското примирие и според неговите условия, в плен се предават около 80 000 българи. Това са частите на 1-а, 6-а Сборна пехотна дивизия и 302-а германска дивизия, която е съставена от германски щаб, който се е изтеглил на север, но почти целият личен състав е от българи. Те се предават между 2 и 5 октомври 1918 г. Почти всички попадат във френски плен, а над 7000 войници – в италиански. В следващите седмици тези части се придвижват от Кичево и Скопие към Битоля. Около този град пленниците са разположени във временни лагери. Трудностите в изхранването им принуждават Съглашението да започне съсредоточаването им около Солун, който е главната комуникационна база в Македония. Същевременно част от тях са препредадени в сръбски, гръцки и английски плен. До края на 1918 г. френските и италианските войски освобождават част от пленниците от 1-ва дивизия. Плененитеот сърби и гърци българи са в изключително тежки условия през зимата в края на 1918-а и началото на 1919 г. През 1919 г. са освободени всички пленници от италианските лагери. Продължава репатрирането на български пленници от френските власти на Балканите. През годината са освободени и част от държаните в английски плен. Френските военни власти през годината препредават още групи български пленници на сърби и гърци. Започва и освобождаването на малобройни групи пленници от Сърбия и Гърция. Към края на годината от плен са избягали около 15 000 пленници.

   В началото на 1920 г. е върната основната група пленени българи във Франция. През 1920 г. са освободени и последните българи в английски плен. През август 1920 г. в сила влиза Ньойският договор, който заменя разпоредбите на Солунското примирие относно пленниците, които трябва да бъдат освободени в най-кратки срокове. Сърбия и Гърция обаче продължават да задържат големи групи български пленници. Тези съседни страни третират пленниците нехуманно. Това принуждава България да се обърне към международната общност, за да извоюва тяхното освобождаване, правят се постъпки пред Франция и Англия да въздействат върху своите съюзници. Двете балкански страни обаче обвързват изпълнението на различни задължения на България по договора с връщането на пленниците. Към лятото на 1921 г. българският пленнически въпрос с Гърция и Сърбия като цяло е решен. В следващите години обаче продължават да се завръщат пленници от Франция, Съветския съюз, Сърбия и Гърция. Така отделни аспекти на този въпрос остават отворени за българското общество и в следващите десетилетия.

   Можете да чуете разговора на Кирил Алексиев с Радослав Симеонов, в който се дикутират важни факти за съдбата на българските пленници:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С курбан за здраве ще бъде отбелязан празникът Пухтьо в село Пирин

От незапомнени времена в санданското село Пирин, всеки първи понеделник от месец ноември, е посветен на празника Пухтьо. Така местните наричат традицията на този ден да се раздава курбан за здраве. Тя датира от незапомнени времена и е свързана с чумните епидемии, които са върлували в Европа. Не са подминали и нашите земи, и конкретно село Пирин...

публикувано на 31.10.25 в 15:43
Мая Падарева

Създават съвременни Дигитални клубове в четири села в община Белица

Одобрени са проектите на четири читалища в Община Белица за изграждане на съвременни Дигитални клубове по Националния план за възстановяване и устойчивост. Основната цел на инициативата е да се осигури равен шанс за достъп до качествено обучение и придобиване на дигитални компетентности за жителите на Белица, Бабяк, Краище и Горно Краище...

публикувано на 31.10.25 в 15:19

Новоизбраният кмет на село Беласица с ясни приоритети в работата си занапред

Инфраструктурата, облагородяването на селото, развитието на туризма и задържането на младите хора са сред основните приоритети в управлението на Атанас Гочев, избран за кмет на село Беласица на проведените частични местни избори на 12 октомври. Припомняме, че до тях се стигна, след като досегашният дългогодишен кмет Велик Филчев, се отказа от този..

публикувано на 31.10.25 в 15:12

Финансова грамотност за деца

Финансова грамотност за деца - това е творческа мисия на Младен Запрянов, лектор, бизнес обучител, медиатор и автор на детски книжки, в които достъпно се разказва за пенсии, застраховки, валути и трудово възнаграждение.   С поредицата за „Пеги и Мози“- две симпатични катерички, малките читатели научават практичните и простички закони,..

публикувано на 31.10.25 в 14:48

Чудатости от „Оня“ свят

"Чудатости от Оня свят" - това е новата образователна програма за ученици на Националния етнографски музей.  Тя се се осъществява по Национална програма „Образование с наука” и е своеобразен контрапункт на развихрилата се полемика „за“ или „против“ Хелоуин.  Неслучайно музеят отворя врати и кани любознателните тийнейджъри да се запознаят с..

публикувано на 31.10.25 в 13:13

Нека се маскираме на добри хора на този Хелоуин

„Нека се маскираме на добри хора на този Хелоуин“, това каза за ефира на Радио Благоевград, Радослав Кузманов, по-известен в социалните мрежи като Epic Bath Guy. Той е  човекът, който пише забавни и мъдри лозунги на картон и се снима с тях на обществени места. Любопитното е, че го прави по халат. При това розов. Наричат го „човекът с халата“...

публикувано на 31.10.25 в 12:36

Без вода в село Негованци

От близо два месеца безводието съпътства ежедневието на  жителите на радомирското село Негованци. Не са на воден режим, но заради чести аварии местните са принудени да си купуват вода за пиене и да се запасяват отделно с вода за битови нужди. Към Радио Благоевград се обърнаха някои от потърпевшите жители в Негованци - Илиян Николов,..

публикувано на 31.10.25 в 11:57