Паметник на покойния Неврокопски митрополит Натанаил бе открит в Гоце Делчев

Бюст паметник на покойния Неврокопски митрополит Натанаил бе открит в центъра на Гоце Делчев на площада, носещ името му. Това се случи в деня на именния му ден, денят на неговото монашеско подстрижение – Неделя православна (първата неделя от Великия пост), поясни наследникът му и негов ученик – Негово Високопреосвещенство Серафим. Той бе начело на тържественото  шествие. Церемонията се състоя в присъствието на майката на покойния митрополит Натанаил (Мария), Врачанския митрополит Григорий, Видинският митрополит Данаил, игуменът на Рилския манастир епископ Евлогий, кметовете на общините Гоце Делчев (Владимир Москов) , Банско (Иван Кадев) и Благоевград (Румен Томов), сродници и близки на покойния водач на православните християни в Неврокопска епархия. Паметникът бе издигнат с помощта на много спомоществователи от града, след единодушно решение на Общински съвет – Гоце Делчев. Предложението бе на кмета на общината Владимир Москов. Идейният проект за бюст паметника е дело на младия и талантлив български скулптор Илия Бояров.

Натанаил е Неврокопски митрополит от 24 април 1994 до 16 ноември 2013 година. Роден е на 16 ноември 1952 година в село Копривлен, Гоцеделчевско, със светското име Илия Иванов Калайджиев. Постъпва като послушник в Троянския манастир в началото на 1968 година и на 3 март 1974 година, Неделя православна, е подстриган за монах и приема името Натанаил. На 10 октомври 1980 година става архимандрит. Завършва Софийската духовна семинария през 1975 година. Учи в Духовната академия в София, а след това завършва Богословския факултет на Атинския университет. По-късно служи в Синайския манастир в Египет и в Израел. През 1986 година Светият синод го изпраща на енорийска служба в Лондон.  На 25 март 1989 година е ръкоположен за титулярен епископ с титлата Крупнишки. От 24 април 1994 година е Неврокопски митрополит. Митрополит Натанаил остави в земния си път дирята на големия човек на нашето време, отдал личната си воля в полза на хората – безчинно скромен, по детски всеопрощаващ, пословичен безсребреник, благ и чужд на суетата.