Картината към момента в Банско от първо лице – репортаж на колегата Кети Тренчева,кореспондент на БНР:
Само, който е в Банско, може да осъзнае какво значи това. Как се събуждаш и нищо не е същото. Съседите ги няма на двора. Къщите са замлъкнали. Децата не играят, или поне не ги виждаш. Улиците са пусти. А само до преди дни бяха пълни с туристи. Хотелите са тъмни и заключени. Хилядите неонови реклами изглеждат не на място. Малкото хора, които отминаваш, са с маски, също като теб. Магазините и аптеките са единствените места, на които можеш да чуеш някакъв разговор. За проблеми с доставките, с тревогата от отказа на продавачите да дойдат на работа.
Изпитанието е голямо. Страхът е скрит дълбоко. Нужно е голямо самообладание, когато непредвидими проблеми се изливат като порой от небето. Както беше вчера. Слава Богу повечето бяха решени и дано не се повтарят. Както се казва, ние сме първия урок в учебника по карантина.
Местните жители имаме предимството, че колкото и да е трудно, сме у дома. Други обаче – не са .
В курорта още има туристи, които настояват да се приберат. Три автобуса вчера заминаха към Великобритания. Други 200 гости се оказаха на улицата. Не са ясни причините, поради които са напуснали хотелите. Нито е ясно кога ще могат да заминат. Туристическият бранш в града трябваше да им намери подслон. За сега успя. Доброволци подготвяха пакети с храна.
Сценарият за българите, които бяха дошли да работят тук и до вчера бяха на работа, нямат нито подслон, нито работа. Повечето изгонени от квартирите си, други закъснели да напуснат града, когато все още беше възможно да излязат. От вчера не е . И те са заклещени на изхода на Банско. Не смеят да напуснат колите си. Спят в тях. Измръзнали, объркани и унизени.
Нека да кажа, че това са хората, които все още са в България и спасяват туристическата индустрия с хроничния проблем недостиг на кадри. Познайте къде ще са утре тези хора. Когато оцелеят.
И нещо свежо за финал. Един от знаците, че Банско се връща към нормалния си ритъм е фактът, че графикът за изхвърляне на боклука беше спазен.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..