11 април – Световен ден за борба с болестта Паркинсон
Неврохирургът доц. д-р Красимир Минкин е ръководител на единствения екип у нас, който извършва дълбока мозъчна стимулация при лечението на Паркинсоновата болест. По повод Световния ден за борба с Паркинсон разговаряме с доц. Минкин за същността на дълбоката мозъчна стимулация, влиянието върху симптомите, пациентите, които са подходящи за прилагането на този метод.
„Дълбоката мозъчна стимулация представлява променяне на мозъчната дейност с цел да нормализираме определена функция. Най-известното ѝ приложение наистина е при пациенти с Паркинсонова болест. За да онагледим ефекта от дълбоката мозъчна стимулация, най-лесно е да я сравним с пейсмейкърите за ритъмни нарушения на сърцето. Този пейсмейкър се слага в подкожието и е свързан с електроди със сърцето. Целта е да зададе такъв ритъм, че да предпази пациента от ритъмни нарушения. Ние правим същото с дълбоката мозъчна стимулация, но този път електродите завършват в мозъка и имат за цел да нормализират максимално мозъчната функция, която е нарушена при пациентите с Паркинсонова болест.“ – Това заяви в интервю за Радио Благоевград доц. д-р Красимир Минкин, неврохирург в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“. Той уточни, че този метод е най-подходящ в средната фаза на заболяването. Паркинсоновата болест може да бъде разделена на три етапа – начален етап, който трае от 5 до 10 години, тогава лекарствата действат много добре. Повечето от пациентите водят нормален живот с малки дози лекарства. В средния етап дълбоката мозъчна стимулация е от изключително значение – тогава лекарствата не действат достатъчно. Те действат за малък период от денонощието, като в по-голямата част от деня пациентът е значително инвалидизиран от симптомите. „Тук ние може да се намесим с ДМС и да увеличим периода, през който пациентът се чувства значително по-добре в голяма част от денонощието. Третият етап от заболяването е най-тежък, т.нар. крайна фаза от развитието на Паркинсона, когато пациентът не може да става и има значителни нарушения в равновесието и мисленето. В тази крайна фаза е безсмислено да се прави ДМС. Целта на този метод е да върне пациента към началото на заболяването, когато е имал много малко симптоми. Това успяваме да постигнем при около 90 процента от пациентите.“ – коментира доц. Минкин.
Неврохирургът сподели, че нито едно от леченията, с които светът разполага, не променя хода на заболяването, т.е. не забавя Паркинсоновата болест. Правят се експерименти с т.нар. променящи хода на заболяването лекарства, но още няма утвърдена молекула в световната практика. Нито лекарствата, нито дълбоката мозъчна стимулация, спират развитието на дегенеративните промени в мозъка, но значително подобряват състоянието и забавят с много години възникването на инвалидизация при пациента – състояние, в което той става зависим от обгрижващите го близки.
От създаването на центъра през 2013 година, до момента този метод е приложен при 60 пациенти. 30 пациенти са оперирани преди реимбурсацията от НЗОК през 2019 година. „Преди реимбурсацията имахме 30 пациенти, а само за една година още 30. Първата имплантация на стимулатор за Паркинсонова болест бе направена на 9 април 2013 година и ще отбележим 7 години от извършването на тази интервенция в България. През изминалите години имахме много малко пациенти поради това, че малка част от тях имаха възможност да си позволят 40 000 лева за устройството“.
Доц. Красимир Минкин посочи, че Паркинсоновата болест може да бъде контролирана – от 20, а при някои пациенти и до 30 – 40 години. Това, че има лечение с лекарства, а вече и с дълбока мозъчна стимулация, която се финансира от НЗОК, поставя България в челото на страните, които могат да полагат всички грижи за пациенти с Паркинсон. „В България има всичко, което има по света, като се разработват и нови молекули, които да променят хода на заболяването. За съжаление такива все още няма. Но и това, което постигаме е на световно ниво и трябва да бъде използвано от пациентите“.
Чуйте в звуковия файл разговора на Лалка Радкова с доц. д-р Красимир Минкин:
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..
Разкъсана облачност
Мъгла
Предимно облачно