Великден е смятан за най-големия християнски празник. Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.
На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.
В българската народна култура народните вярвания осмислят всеки религиозен празник по един много естествен начин, обяснява доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
„Подвигът на Спасителя не е само спасение за човечеството, а за целия свят. На Великден светът излиза от мрака, студа, от зимата и тръгва към светлината, пролетта и възраждащата се природа. Във Великден виждаме всички моменти от нашето битие - поглед към нашите покойни близки, защото на такива светли празници е добре да се обърнем с памет и доброта към тях, поглед към младите, към тези, на които им предстои да създадат семейство, да увеличат рода и разбира се поглед навътре към себе си.“, казва доцент Банкова.
„Този Великден е по-различен за всички хора. Сполетяла ни е беда и това изисква от нас някакво определено поведение, това за добро или лошо изисква да се вгледаме в себе си, да се смирим и да погледнем на Великден, като едно събитие, което изисква от нас да си припомним ценностите, които празникът носи.“
„Една от първите ценности, на която учи традицията е да бъдем щедри, да бъдем дарители. Не случайно, когато се преброяват боядисаните яйца, основен символ на празника, броят се за всички в семейството и рода, за съседите, но се оставят и за всеки непознат, за скитника, за бедните... Прието е, че на Възкресение Христово трябва да бъдем щедри не само към най-близките, а да отворим сърцата си и за околните. Христовата вяра е любов към ближния. Нека този Великден да дарим! Да дарим усмивка, да дарим яйце, да дарим надежда!“ – Това послание отправя доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и пожелава „Светли празнични дни!“.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..