Част от днешното издание на предаването на Радио Благоевград за история и национална култура "Изгрей зора", бе посветена на разказа за живота на родения в босилеградското село Груинци Емануил Попдимитров. Животът му вписва в себе си много от "наследствените" характеристики на българските възрожденци, н и отразява промените в епохата. Започв кто млад учител, учи философия в Софийския университет, но е изключен като участник в освиркването на цар Фердинанд, продължава следването си в чужбина – най-напред учи литература в Монпелие (Франция), а после завършва философия и литература във Фрибургския университет в Швейцария; следва ново учителстване и участие в Първата световна война... Емануил Попдимитров е – като българин, роден в Западните покрайнини – последователен радетел и ратник за облекчаване на съдбините на българите, отделени от Отечеството си с нова граница след Ньойския договор. Като председател на Временния комитет за бежанците, представя пред световната общественост – по време на Петия конгрес на малцинствата, организиран от Обществото на народите през май 1929 г. в Женева – истината за положението на българите в Западните хокрайнини, въпреки опитите на югославската делегация да не бъде допуснат български представител в залата.
Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет на бежанците е създаден Научен институт „Западни покрайнини“, включващ 44 известни имена на българската наука и изкуство, като Стилиян Чилингиров, Тихомир Павлов, проф. Анастас Иширков, проф. Йордан Иванов, проф. Стефан Младенов, проф. Георги Генов, Александър Теодоров-Балан и други. Целите на института са да събира и опазва материали за българския характер на населението от Западните покрайнини.
Остава и в историята на българската литература като поет и писател.
Можете да научите още за живота и делото на този забележителен българин в разговора на Валентин Дишев с доц. Александър Гребенаров:
„Преди една година поех отговорната задача да ръководя най-голямото горско предприятие в страната с най-много териториални поделения. Бях наясно със ситуацията, но бях изненадан от няколко предизвикателства, които се наложи бързо да преодолея. На първо място това бе тежкото финансово състояние на предприятието. На второ - организационната структура...
Баня ще отбележи своя празник на 6 юли. Видео-послания са изпратили десетки жители от селото, които са извън страната, но милеят за родното си гнездо. Това е инициативата ,,Я кажи ми, облаче ле бяло", която се прави за първи път. “Кратките послания от мястото, на което се намират, ще докосне всички, за да бъдeм заедно и да обединим..
Какви са политическите перспективи пред страната, след като не бе избрано правителство с първия мандат на ГЕРБ-СДС? Има ли възможност 50-то юбилейно Народно събрание да излъчи редовен кабинет? Какви са причините и последиците от трусовете в някои от парламентарнопредставените партии – ДПС, БСП и “Величие”? Какви са актуалните законодателни инициативи..
Краище е сравнително непознат район за повечето българи. 70% от тази физикогеографска и историко-географска област е на българска територия, друга част е в Сърбия и съвсем малка - в Северна Македония. „ И след като видях колко много красоти, след като се запознах с толкова много археологически находки от древни и средновековни времена, реших да..
Село Раждавица е домакин на първия фестивал на документалното и пълнометражно кино „Раждавица филм фест“. Фестивалът ще бъде открит на първи юли в 20.00 часа и ще продължи до седми юли. Началото слага филмът „ТАМ“ на режисьора Богдан Дарев , който живее в град Сиатъл, САЩ. След 23 години в емиграция, срещите и преживяванията от първото си..
„Погледни ме в очите“ е най-новата песен на MINNA и Поли Богданова. Песента се появи в началото на тази седница, та 24 юни и вече се радва на многобройни полоьителни отзиви. Идеята за колаборацията е на Поли. Зедно с MINNA пишат текста на песента, а музиката и аранжиментът са дело на БРАТЯТА. Песента е сполучлива комбинация между ка съвременно..
Изложба „Свет като цвет“ ще бъде открита на 2 юли в залите на Регионален исторически музей – Благоевград. Картините са дело на Светлана Костова, която през последните десетилетия популяризира българските народни шевици, като ги пресъздава не по традиционния начин - с игла и конец, а чрез рисуване. "За мен българските народни шевици са като..
Ясно
Разкъсана облачност