Това е една от най-скъпите български пощенски марки. Кога е издадена първата българска марка, кои са най-скъпите български марки, ще изчезнат ли пощенските марки – на тези въпроси отговаря в интервю Спас Панчев, бивш депутат от I МИР – Благоевград, Председател на Съюза на българските филателисти.
Водещ: Кога е създаден Съюзът на българските филателисти, каква дейност развива?
Спас Панчев: В България от 1 май 1879 г., когато е издадена първата пощенска марка , серията „Сантим“ от пет пощенски марки, досега десетки хиляди, стотици хиляди българи са били колекционери на пощенски марки. Като казвам стотици хиляди, не преувеличавам, защото преди 1990 г. почти във всички училища имаше кръжоци по филателия и много от учениците, младежите бяха запалени по това хоби. Много хора събираха пощенски марки, филателни издания. България се слави като една държава с традиции във филателията, в която Съюзът на българските филателисти, първото дружество още в далечната 1892 г. в Пловдив е създадено, много хора събират, колекционират и показват своите колекции в български, международни и световни филателни изложби.
Водещ: Сега има ли колекционери, събират ли марки, какви марки събират хората?
Спас Панчев: Първо да ви кажа, в света има около 150 милиона колекционери на пощенски марки. Все още в света това хоби е най-разпространеното хоби. Световният филателен съюз е организацията, която има най-много членска маса и освен, че имаме световна организация, ние имаме Европейска филателна организация, Азиатска, Американска. Все още няма Африканска. Африканска се надявам в следващите година, две да бъде учредена, защото в Африка има няколко държави, в които се колекционират пощенски марки.
Водещ: В България колко са?
Спас Панчев: В България за съжаление имаме около 5 000 организирани филателисти, докато едно време бяха десетки хиляди. Но и това е един добър брой колекционери и те дават облик на българската филателия. Българската филателия и нумизматика, държавната структура, която към Български пощи издава пощенски марки, последните години издава много красиви, в много лимитиран, ограничен тираж пощенски марки, които се харесват на хората в България и по света и се колекционират от много хора. Едно време, само за сравнение ще ви кажа, обикновено марките се издаваха в тираж милион, два, пет, десет милиона, а сега най-големите тиражи стигат 50 000, а имаме тиражи по 2 000, които са много ограничен тираж и стават за една, две години 10, 20-кратно по-скъпи. Хората с удоволствие събират и инвестират в пощенски марки.
Водещ: Т.е. те могат да печелят от пощенски марки?
Спас Панчев: Няма банкова институция, дори бизнес структура, която дава такъв вид печалба. Филателията е една добра възможност особено сега, когато няма лихви в банките, да се инвестират пари в пощенски марки, защото пощенската марка получава добра филателна цена, особено по-редките издания.
Водещ: Можем ли да кажем кои са най-ценните марки, които са издадени в България?
Спас Панчев: И в България, и в света, най-ценни са първите пощенски марки. Първата пощенска марка е издадена през 1840 г. в Англия. От тогава са минали много години и много малко от тези пощенски марки са останали в колекциите на колекционерите и затова са много редки. Първата българска пощенска марка е издадена на 1 май 1879 г., серията „Сантим“ е от пет пощенски марки, която, макар че е била в много голям тираж тогава, днес е много трудно да се намери в идеално състояние и затова цената й е няколко хиляди лева. Първите издания на всяка държава обикновено са по-скъпите издания. По-скъпи издания са и тези, които се издават по някакъв повод, юбилейни издания в ограничен тираж. Те много по-бързо повишават своята цена, стойност. Но има една група пощенски марки, които по една или друга причина при отпечатването нещо е объркано, минали са през контрола на финансовите служби и са стигнали до колекционерите. Те са в много малък тираж, обикновено единични бройки. Те са най-интересните, най-търсени и най-скъпите издания.
Водещ: Можете ли да посочите пример?
Спас Панчев: Може би трябва да спомена „Обърнатата конница“. Това е една марка, която е издадена през 1911 г. , на която Фердинанд I със своите синове Борис и Кирил на коне, по една картина, листът е подаден на 180 градуса обратно и затова центърът е обърнат надолу, с главата надолу. Ние наричаме тази марка „Обърнатата конница“, от която 100 марки са били отпечатани на един лист, а сега са останали 25, 30. В България има няколко бройки само и тя е една от най-интересните и най-скъпи български пощенски марки. Струва 10 - 20 000 лева в зависимост от качеството.
В света има скъпи марки. Най-скъпата пощенска марка според нас, филателистите, е „Британската Гвиана“ от 1 цент. Една марка, издадена през 1856 г., която беше продадена преди няколко години. Тя беше от колекцията на Джон Дюпон от САЩ. Той завеща част от марките си на Валентин Йорданов, българския борец и треньор, който я даде да се продава на търг. Тази марка се продаде за 12.5 милиона долара. Една сериозна цена за едно парченце хартийка.
Водещ: Ще имат ли живот пощенските марки или ще изчезнат?
Спас Панчев: Пощенската марка вече няма този характер на предплатена пощенска услуга и все повече остава като предмет за колекциониране. С всяка година намалява интересът към пощенските марки, намаляват и колекционерите. Но пощенските администрации издават пощенски марки и се стараят те да бъдат по-красиви, по-интересни, по-малотиражни, за да има по-голям интерес към тях.
Чуйте в звуковия файл интервюто на Елизабет Александрова със Спас Панчев:
БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП. Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..
Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..
Продължава дарителската кампания за набирането на средства за възстановяване на сградата на читалището в радомирското село Извор. Това увери в ефира на Радио Благоевград Димитрина Мирчева, секретар и един от инициаторите за запазване на културния институт. Години наред мечтите на жителите на Извор са били свързани да бъде възстановен..
8 528 са тютюнопроизводителите, които ще получат подпомагане по Схемата „Преходна национална помощ за тютюн“, за кампания 2024 г. Заявените количества са общо 17 168 092 кг. От тях 7 272 производители са заявили 8 543 183 кг. „Басми“, 731 производители - 871 452 кг. „Каба-Кулак“, 455 производители - 1 975 847 кг. „Бърлей“ и 70 производители - 5..
„В Германия се живее спокойно и добре, цените на храните са почти като в България, но данъците са доста по-високи“. Такива са впечатленията на нашия редовен слушател Сашо Симеонов, който през лятото живее в родното си село Бабинска река, в община Бобов дол, а зимата пребивава при свои близки в Берлин, Германия. Специално за рубриката..
В Сърбия в момента текат процеси, които може да повлияят на ситуацията на Балканите. Поводът за тези протести, от българска гледна точка, е прозаичен – корупцията по всички етажи на властта. Но опозицията в Сърбия използва тази нещастна кончина на хората в Нови Сад, за да се опита отново да промени ситуацията в страната и ако може да свали президента..