„Разказ, в който суетата е отстранена с радикална жестокост и в който безмилостно липсва „голямата” история на венценосците и христоматийните събития. Историята на болящия свят е минимализирана докрай. Тя е история не на разпиляването и даже не на разгръщането, а на събирането. На малкото онова, което единствено има смисъл да остане: драскотината по кожата на мрака, от която кърви, но и свети: „Нека да възпеем белега. / По белезите ще ги назовете”...
Истинското е в копаенето, в търсенето на гласовете на мълчанието и „гласовете на премълчаните”. В концентрата на всичко това. С радикално отсичане на „големите разкази”, на публичните труфила, на ерудитските натрупвания, на всичко, което ни дърпа към разните си центрове на декларирана важност: „Много” / не е името / на спасението. / Сграбчих точката”.
Езикът „изтънява” там. Говоренето е все по-пестеливо, краткословието дири пълнотата на мълчанията. Защото задачата е да се прочете историята през „плавната инволюция / на нейния подпис”. Историята на света, който ме боли.
Една история, изтъкана от неразбирания, включително неразбиране на нищото, важно е да се види, което неразбиране е навярно едно от най-истинските имена на живота. История, в която именно най-същественото е „някой да ме прочете, / някой да ме призове, / някой да ме познае” – докато потъвам в мрака“. Защото това е същинската история. Говорим за познание, което, поради липса на думи, определяме като „мъдрост”. В нея „няма бъдеще”, наистина, и „миналото / се смалява”. Там има само настояще, снело в себе си всички темпорални измерения.
Валентин Дишев много спокойно, някак стряскащо всекидневно навлиза в това пространство, чийто реален регистър е тишината. Тихото говорене, тихото чуване, тихото вживяване, тихата болка, ако щете, която обаче не е поплак, а поезия. Навлиза в пространството на мъдрото смирение, което обаче е много далеч от примирението или пък отчаянието. Напротив.
То е жаден стремеж: „тихо / да свети / тихо / да сълзи / да се стече / да ме втъче / да отекне”. И да си. Да събереш белезите си и да се събереш в тях. Да драснеш с нокътя си бразда, да сложиш дума, да стигне тя до някого и да остане в него. Да стане поезия, да бъдеш поезия: поезията, която съставя света. Това е единственият сериозен исторически път „да се завърнеш към името си”, да влезеш в него. И стига.“, така проф. Георги Каприев описва пътуването и гледната точка на Валентин Дишев, която той разгръща пред читателя и в новата си книга „Янус“.
Можете да чуете интервюто на Силвия Домозетска с Валентин Дишев, интервю, посветено на “Янус“, прозвучало в предаването на Радио Благоевград за култура Арт сезони":
Село Раждавица е домакин на първия фестивал на документалното и пълнометражно кино „Раждавица филм фест“. Фестивалът ще бъде открит на първи юли в 20.00 часа и ще продължи до седми юли. Началото слага филмът „ТАМ“ на режисьора Богдан Дарев , който живее в град Сиатъл, САЩ. След 23 години в емиграция, срещите и преживяванията от първото си..
„Погледни ме в очите“ е най-новата песен на MINNA и Поли Богданова. Песента се появи в началото на тази седница, та 24 юни и вече се радва на многобройни полоьителни отзиви. Идеята за колаборацията е на Поли. Зедно с MINNA пишат текста на песента, а музиката и аранжиментът са дело на БРАТЯТА. Песента е сполучлива комбинация между ка съвременно..
Изложба „Свет като цвет“ ще бъде открита на 2 юли в залите на Регионален исторически музей – Благоевград. Картините са дело на Светлана Костова, която през последните десетилетия популяризира българските народни шевици, като ги пресъздава не по традиционния начин - с игла и конец, а чрез рисуване. "За мен българските народни шевици са като..
Игрището на 5 СУ „Георги Измирлиев“ в Благоевград днес посрещна деца от футболни школи в града, които се включиха в благотворителни мачове за събиране на средства за лечението на 16-годишната Радост от София и 7-годишния Марти от с. Новачене. По случай своя 10-и юбилей, благотворителната софийска организация "Футбол с кауза" се довери на местната..
Традиционният Празник на Рилския зелник ще се проведе и тази година. По време на празника мерят сили най-добрите сред най-добрите, най-сръчните сред най-сръчните в месенето и представянето на традиционния рилски зелник. Конкурсът за най-вкусен и красив зелник ще бъде съпроводен и от богата фолклорна програма. Тази година празникът съвпада с..
Няма нищо по-мотивиращо от това да видиш радостта в очите на децата, които играят на стадиона или на спортната площадка. Това е нещото, което ме вдъхновява и ми дава сили да сбъдвам мечтите на моите възпитаници. Това заяви в ефира на Радио Благоевград Феим Мусанков, преподавател по математика и информатика в Средно училище „Йордан Йовков“ в..
Климатолозите са предпазливи в дългосрочните прогнози, все пак очертават тенденция за горещо лято 2024 . Учените се базират както на архива, историята с наблюдения на времето повече от 150 – 160 години, така и на факта, че не сме имали толкова топла пролет, като току-що отминалата. „ Но това не е новина, защото в изминалите 12 месеца, всеки един..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Ясно
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали