България отбелязва 170 г. от рождението на Иван Вазов. Големият писател Гео Милев го нарича „Патриархът на българската литература“. Човек на много епохи, който преживява Възраждането, Освобождението и тежките години на следосвобожденска България. Името Вазов е културна и идеологическа парола на българите. Вазов е възпял сладостта на българския език, трогнал се е до сълзи от красотата на българската природа, за да ни покаже, че националните общности не живеят в природни условия, а в културни условности, завещал да бъдем обществено ангажирани. Почитат ли са тези ценности днес? Актуален ли е Вазов 170 години по-късно? Коментар за Радио Благоевград направи благоевградският писател Спасимир Тренчев:
„Ако съдим по по-голямата част от хората, може би не е толкова актуален. Не мисля, че днес ценности, които са били валидни преди 170 години са валидни и днес. Днес са валидни някакви други ценности, по-преходни“ .
Едно от най-емблематичните произведения на Иван Вазов, белязало и българската литература, е романът „Под игото“.
„Трябва да се намери нужният подход. Тези произведения трябва да се изучават. Когато говорим за класически произведения в Западна Европа или в Щатите въпросът „трябва ли да се четат тези произведения, тези автори?“ не стои, напротив те ги изучават и те са на почит. Не може да казваме, че Ботев или Вазов, или други автори в края на 19 век, че те са някакви отживелици или далеч от нас, напротив. Вазов ни е нужен, и не само Вазов, за да може да опознаваме себе си, народопсихологията ни и духа, за да може да пребъдем напред в следващите променящи се времена“, каза още Спасимир Тренчев.
От нас и само от нас зависи какво е Вазов днес. Поредното име в епопеята на забравените или осмислен духовен опит, който ще ни помогне да вървим откъм страната на доброто и истината, а не да слизаме устремно в долините на лъжата, омразата и злото.
Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..
Винарни от Долината на Струма обявяват Дни на отворените врати. Общо 15 винарни от селата Хърсово, Зорница, Плоски, Генерал Тодоров, Капатово и други, където традиционно се отглеждат лозя, ще посрещнат своите гости в дните от 14 до 16 февруари. Събитието е посветено на празника на лозарите и винарите свети Трифон Зарезан. По време на празника..
Темата е добре позната за сръбската политика. От поне два века насам. Това понятие е измислено от Илия Гарашанин още през 19-ти век с неговото „Начертание“. Тогава започва да се развива и идеята за македонизма. Целта е откъсването на българите от Северозапада и присъединяването им към други народи. Шопите са част от българското етнографско землище...
БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП. Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..
Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..
Продължава дарителската кампания за набирането на средства за възстановяване на сградата на читалището в радомирското село Извор. Това увери в ефира на Радио Благоевград Димитрина Мирчева, секретар и един от инициаторите за запазване на културния институт. Години наред мечтите на жителите на Извор са били свързани да бъде възстановен..