България отбелязва 170 г. от рождението на Иван Вазов. Големият писател Гео Милев го нарича „Патриархът на българската литература“. Човек на много епохи, който преживява Възраждането, Освобождението и тежките години на следосвобожденска България. Името Вазов е културна и идеологическа парола на българите. Вазов е възпял сладостта на българския език, трогнал се е до сълзи от красотата на българската природа, за да ни покаже, че националните общности не живеят в природни условия, а в културни условности, завещал да бъдем обществено ангажирани. Почитат ли са тези ценности днес? Актуален ли е Вазов 170 години по-късно? Коментар за Радио Благоевград направи благоевградският писател Спасимир Тренчев:
„Ако съдим по по-голямата част от хората, може би не е толкова актуален. Не мисля, че днес ценности, които са били валидни преди 170 години са валидни и днес. Днес са валидни някакви други ценности, по-преходни“ .
Едно от най-емблематичните произведения на Иван Вазов, белязало и българската литература, е романът „Под игото“.
„Трябва да се намери нужният подход. Тези произведения трябва да се изучават. Когато говорим за класически произведения в Западна Европа или в Щатите въпросът „трябва ли да се четат тези произведения, тези автори?“ не стои, напротив те ги изучават и те са на почит. Не може да казваме, че Ботев или Вазов, или други автори в края на 19 век, че те са някакви отживелици или далеч от нас, напротив. Вазов ни е нужен, и не само Вазов, за да може да опознаваме себе си, народопсихологията ни и духа, за да може да пребъдем напред в следващите променящи се времена“, каза още Спасимир Тренчев.
От нас и само от нас зависи какво е Вазов днес. Поредното име в епопеята на забравените или осмислен духовен опит, който ще ни помогне да вървим откъм страната на доброто и истината, а не да слизаме устремно в долините на лъжата, омразата и злото.
Улици като след бомбардировки. Така изглежда голяма част от така нареченото „каре над операта“ в Благоевград. Кал, прах и изцяло липсваща инфраструктура затруднява живота на стотици граждани, които вече са на ръба и краят на ремонта не се вижда. Улиците там са напълно разкопани, а общината чака пари от държавата, за да плати на чакащите..
Кюстендил отбелязва Европейските дни на наследството с изложба „Средновековни графити от църквата „Свети Георги“. Неин автор е Явор Митов, който внимателно изследва надписите в средновековния храм. „Тази изложба е резултат от дълго изследване на графитите, които се намират в тази старинна църква. Самият храм, по своята архитектура и стенописи, е..
От октомври българското общество ще разполага с нов инструмент за измерване на социалното недоволство – Индекс за обществено напрежение. Той ще се публикува на всеки три месеца и ще показва тенденциите за предходното тримесечие, като първото издание ще обхване периода юли–септември 2025 г. Индексът се разработва от Центъра за анализи и кризисни..
С началото на новия политически сезон политиците говорят за власт, коалиции и постове, докато обществото зове за ред – правов и обществен. Локални банди от младежи, катастрофи с АТВ-та и нападения над полицаи показват, че липсата на ефективно управление вече се усеща пряко на улицата. Според политолога Калоян Методиев, основната причина за тази ескалация..
Все по-голяма част от българските граждани отказват да участват в активния процес по формиране на политиката чрез своя избор, защото виждат, че предизборното говорене е празно говорене. Точно това прави и БСП, което ме огорчава и ме мотивира да обявя себе си за социалист на свободна практика. Именно затова не желая да се идентифицирам с настоящето..
Половинвековен юбилей отбелязва Общински куклен театър - Благоевград. Той е създаден като професионален институт през октомври 1975 година. За тези години „прага“ на театъра са прекрачили стотици театрали и стотици хиляди зрители. Пред очите и ръцете им са преминавали стотици заглавия, кукли, декори, реквизити. „Съществуването на Кукления..
Статистиката сочи, че за една година в Благоевград има над 400 новорегистрирани жители. Областният център е страхотно място за живот и професионална реализация за младите хора. В това е убедена Надя Шаличева, която е родом от София, но избира да живее и прави кариера в Благоевград. Решила със семейството си да се преместят, след като детето..