Поскъпване на някои плодове и зеленчуци в разгара на земеделския сезон, отчетоха миналата седмица от Държавната комисия по стоковите борси и тържища. Според анализа, цената на оранжерийните домати се е повишила с около 15 %, а на краставиците с около 8 %. По-висока е цената и на прасковите и кайсиите.
Според Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържища, „потребителската кошница“ в момента е 74 лева, тоест тя е с 5 лева по-скъпа от същия период на миналата година.
Защо са по-скъпи доматите?
По отношение на доматите има поскъпване с около 30 ст. този месец, като в момента цената на едро е 1.72 лв. за килограм.
„Вече 7 или 8 година, в началото на август се предлагат по-малко домати, защото се минава от оранжерийно към полиетиленово и полско производство, и се получава едно такова изместване в цената. В сравнение с 2019 година, цената на домата сега е по-евтина с 40 ст. На практика, към момента имаме по-евтини зеленчуци, спрямо същия период на миналата година“ – коментира експертът.
Оризът е най-поскъпналият хранителен продукт в момента
„Най-скъпият хранителен продукт, спрямо миналата година, е оризът и това се дължи на логистични проблеми в световен мащаб и то в държави като Малайзия и Индонезия, които са най-големите производители, с оглед и на Covid – кризата. Оризът сега се задържа една цена от 2.35, при 1.89 миналата година“ – уточни още Владимир Иванов.
На какво се дължи по-високата цена на кайсиите?
Неблагоприятният климат през пролетта се отрази негативно върху качеството на кайсиите тази година, които са по-скъпи с около 80 ст., в сравнение с миналата година. При прасковите, цената е със 17 ст. по-висока от 2019, но при тях реколтата не е компрометирана, както е при кайсиите.
„През есента трябва да очакваме по-ниски цени на ябълките, защото качеството засега е много добро“ - допълни председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища.
Цената на месото, в сравнение със същия период на миналата година е с около 70 ст. по-висока, останалите хранителни продукти запазват относително стабилни ценови стойности. Това са закономерни, нормални пазарни явления, плод на взаимодействие между търсене и предлагане.
„Това, което е характерно за 2020 е лошото проявление на цените през ранната пролет, вследствие на неприятния климат и донякъде, от психологическите влияния на Covid – кризата“ – каза още Владимир Иванов.
Занижено е търсенето на хранителни продукти
Заради, Covid-кризата и намалелите разходи в туризма, се наблюдава по-малко потребление на хранителни продукти през последните месеци. Затова допринасят и протестите в държавата.
„Политическата криза също влияе върху пазарната картина, така например 2014 г. бе по-скъпа от сегашната 2020“ – коментира Владимир Иванов.
Според него, реколтата от пшеница у нас тази година ще бъде почти 5 милиона тона, което напълно ще задоволи нашия пазар. В световен и европейски мащаб тази година реколтата от пшеница с около 30 милиона тона по-малко, в Русия обаче, има 5 милиона тона повече. Ние сме нетен износител на пшеница, много важно е колко точно ще се изнесе.
Интервюто на Биляна Славчева с Владимир Иванов можете да чуете в звуковия файл – >
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..