Преди три години българските читалища попаднаха в списъка на добрите практики на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Признанието за опазването на нематериалното културно наследство обаче, трудно кореспондира с финансовите измерения, които получават работещите в читалищните звена.
Да се очаква ли изравняване на статута на читалищните дейци с този на преподавателите; и каква е перспективата за развитие на българското читалище попитахме председателя на благоевградското читалище, Васил Новоселски – член на Върховния читалищен съвет.
За българските читалище и тяхното признание като културен институт от световно значение, се е говорило много. И за модерното звучене в съвременните нови технологични времена. Но, и за опазването на традициите - каквато основна цел има тази уникална институция.
Факт е обаче, че заплатите на работещите в отделните звена на българското читалище, граничат с минималната за страната ставка.
Това е и причина да се настоява за промяна на нормативната уредба, казва председателят на благоевградското читалище, Васил Новоселски. Той е част от Върховния читалищен съвет към Съюза на народните читалища.
Съвместната дейност с Министерството на културата би трябвало да даде положителни резултати. И най-вече усилията да бъдат насочени към възнагражденията както на библиотекарите от читалищните библиотеки, така и към отделните читалищни дейци. Защото, за да се привличат млади и образовани хора, които да усвояват библиотечното и читалищното дело с ентусиазъм, е необходим все пак и материален стимул, категоричен е Новоселски.
В края на 2017-та, на 8-ми декември, народните читалища в България бяха вписани в регистъра на ЮНЕСКО на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство.
Като мотив се посочва, че институцията на българското читалище е място, където по-възрастните членове на обществото предават културното наследство на младите.
Това става по време на 12-ата сесия на Междуправителствения комитет. Тогава севписва в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство кандидатурата „БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ: ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ В ОПАЗВАНЕТО НА ЖИЗНЕНОСТТА НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“. Досието е изготвено от д-р Силва Налбантян-Хачерян, с участието на експерти от Министерството на културата.
В списъка с нематериалното културно наследство са вписани и Хорът на Бистришките баби; Нестинарството; Чипровските килими; Мартеницата; Кукерите в Пернишко и Фолклорният фестивал в Копривщица.
Деветият Международен кукерски фестивал „Старчевата“ събра в Разлог 24 групи от България и чужбина с над 2 500 участници. Атрактивният фестивал се проведе на централния площад „Преображение“, където дефилираха кукери от общините Тунджа, Ямбол, Благоевград, Симитли, Карлово, Павел баня, Елин Пелин, Земен, Перник, Кюстендил, Петрич и Разлог. В..
При детайлен анализ на данните за 2024 година, свързани с безопасното движение в България, се показва, че по време на снеговалеж, проливен дъжд и мъгла са загинали 10 души или 2 % от всички загинали по улиците и пътищата през годината. Докато, когато времето е било сухо, слънчево и благоприятно за движение са загинали 352 души или 73% от всички..
"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..