2
Към своите читатели тръгва забележително издание в два тома „За изкуството“ на Ружа Маринска, авторитетен български изкуствовед, художествен критик, преподавател и бивш директор на Националната художествена галерия. То събира нейни текстове, писани в продължение на половин век, безценно свидетелство за художествените процеси и стойности в едно противоречиво и същевременно интересно време, буквално разполовено от датата 10 ноември 1989 г. в най-новата ни история. Представянето беше на 11 ноември в Сити марк арт център в София.
„С любов съм мислила и писала за българските художници и създаденото от тях. Разбира се, обстоятелствата са се стичали така, че не всички художници, които ценя, са станали обект на мои изследвания. Но всички, за които съм писала или говорила публично, са избрани от мен, по моя воля. У всички тях съм виждала високи образци на художествено мислене и оригинално въображение. На всички дължа благодарност, че са ми дали възможност да развия собственото си разбиране за изкуството.
И така половин век в общуване с изкуството. Една щастлива – въпреки всички препятствия – съдба. Това е моят живот.“
Какво още е вълнувало авторката, тръгвайки от идеята до осъществяването на изящното книжно тяло в два тома, можете да разберете още от разговора на Любима Бучинска с Ружа Маринска, излъчен в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ на Радио Благоевград.
Ружа Маринска е родена през 1944 г. в Смолян. Дъщеря е на изкуствоведа Лазар Марински. През 1967 г. завършва История и теория на изкуството в Московския държавен университет при проф. В. Лазарев и проф. И. Маца. В началото на професионалния си път се занимава предимно със социологията на изкуството, пише статии и прави изследвания върху творчеството на Наум Хаджимладенов (1974), Найден Петков (1978), както и върху различни културологични проблеми. По-късно се съсредоточава върху българското изкуство през ХХ век и по-специално върху проблемите на бългaрския модернизъм. Организира някои от най-мащабните изложби у нас, често придружени с конференции и дискусии по темата. Бивш директор на Националната художествена галерия. Преподавател по история на изкуството в Националната художествена академия и Нов български университет.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно