Лео Бианки няма нужда от дълго представяне. Преди 15 години прави голяма крачка в живота си - като решава да се установи в България. Днес той е един от най-обичаните италианци в България. За него може да се говори много – той е пицар, майстор на пастата, телевизионен водещ, певец и какво ли още не.
„В България ме доведе идеята да намеря успех. В Италия, един италианец като мен, в тийнейджърските години не вижда много светлина. Реших да си опитам късмета в чужбина. Тогава баща ми беше в Бургас и всичко тръгна от там, от 92 година, когато за първи път стъпих в България. От самолета до аерогарата бяха първите две шокиращи неща за мен. Миризмата беше по-различна. Пристигнах, когато беше зима, имаше много мъгла и усещах миризмата на нещо средно между изгорели дърва и гуми. Тази миризма още я усещам от време на време. Шокираме и пътят от София до Бургас. Тогава нямаше магистрала. Хората ме гледаха малко странно. От страна на жените бях гледан по-добре, от страната на мъжете по-различно“, спомня си Лео Бианки.
Въпреки трудностите, с които се среща Лео се установява в България. Започва и собствен бизнес:
„България на мен ми дава много. Дава ми бизнес, работа. За първи път купих къща, моя лична къща. Създадох приятелства. Мечта ми беше и музиката. Всичко, което търсих почна да се сбъдва. Толкова много ми дава, че аз трябва да връщам нещо на България. Не случайно участвам в много благотворителни каузи. То ми идва от сърцето“, каза в интервю за Радио Благоевград италианецът.
Лео Бианки е баща на близнаци. Заедно със съпругата му Лучия отглеждат децата си в България:
„Когато отивам в Италия на моите приятели представям децата си като българчета - „Ето ги моите българчета“. Аз ги усещам като български деца. Да, италианци са, поради факта, че майка им и баща им са италианци, но вече са 7 години в България, учат тук“, с усмивка обяснява Лео.
И макар да се чувства наполовин българин има нещо, което Лео все още не може да приеме тук в България – побългарените пици:
„Пица с кренвирш... За мен е обида и пица с кетчуп и майонеза... Пица с чубрица. Ние италианците първото нещо, което усещаме, когато идваме тук и много ни дразни на гърлото е чубрицата. Трябва да уважаваш, защото всяка държава си има неговата храна“.
Цялото интервю на Лео Бианки чуйте в звуковия файл ->През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..