Той беше и ще остане енигма – режисьор, поет, скулптор, всичко това беше Ставри Карамфилов. Неговият земен път завърши в сряда, 27 януари, когато в следобедните часове се отправи към звездите. Напусна ни на 63-годишна възраст след много кратко боледуване.
Макар и неразбиран през последните години, той е голяма дарба и значимо име в историята на българския театър, а неговите спектакли („Едип“ и „Антигона“, „Нирвана“, „Лазарица – Последният запис“…) вече са записани в златните страници за вечността. С пристигането си през 1982 г. в Благоевград, след завършването на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Енчо Халачев, Ставри Карамфилов успява да превърне Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в център за високи търсения и модерно изкуство. „Да се предам, да продам себе си – ето кое не можех да си позволя в професията на театралния режисьор. „ – категоричен е и винаги успява да върви изправен, каквото и да му струва.
Създава Експериментален студентски театър /ЕСТ/ към Югозападния университет „Неофит Рилски“, а по-късно и първия в страната френскоезичен театър към Алианс Франсез в града.
Той е първият режисьор, който поставя на българска сцена пиесата на Албер Камю „Калигула“ в Учебния театър на Академията.
От 2000 г. живее и работи в Ню Йорк – преподава като гост-лектор в Ню Йоркския университет. На камерната сцена на NYTW/4th Street Theatre в Манхатан поставя пиесата „Не минавай по моста“ на драматурга Майя Праматарова. Прави изложби и пише поезия.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска със Ставри Карамфиловслед публикуванетопрез 2012 г.на разтърсващия му текст „Едип, моят сценичен и човешки пейзаж – един последен поглед отвътре” в сборника „Съдбата на Едип – българските маршрути”, под редакцията на Клео Протохристова. Излъчен е на същия ден преди девет години в нощния блок „Задно след полунощ“ на програма „Христо Ботев“ и регионалните радиостанции на БНР.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..