„Назови ме с моето име” е представление, което удря в сплита. Да, защото ми е позната неназоваваната от страдание и достойнство болка от едно безнаказано престъпление, наречено “възродителен процес”… Защото гласовете на трудните изповеди се пресичат в неизмеримата тъга по една отхвърлила те родина. Защото от сцената прозвучава името на поета Усин Керим и се рецитира Назъм Хикмет. Защото е много важна творческа позиция, която публиката по вълнуващ начин подкрепя и всеки от зрителите изчаква реда си, за да каже своите няколко думи на съпричастност след представлението. Да, защото е вик.“
Това е част от вълнуващия отзив, който журналистката Севда Шишманова написа непосредствено след премиерата на „Назови ме с моето име” (на 30 и 31 януари в Националния студентски дом), веднага изострящ вниманието и насочващ светлината към новия документален спектакъл на режисьора Благой Бойчев. Създаден е в съавторство със Здрава Каменова и Наталия Цекова и е по истински истории на хора, чиито имена са били принудително сменени по време на Възродителния процес в България.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с Благой разговаряме за идеята и смисъла на това обръщане към толкова травматична тема от близкото минало и артикулирането й с езика на изкуството, на театъра.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..