Въвеждането на изкуствения интелект в ежедневието е начинът да се върви напред в бъдеще. Това каза директорът на Института ГЕЙТ проф. Силвия Илиева. „Това е един път, който все повече хора осъзнават и ролята на нашия Институт е да бъде медиатор между бизнеса и академията, защото ние правим приложно-изследователска дейност с хора, които са изследователи, и с подкрепата на фирмите, защото имаме и стратегически партньори, които още преди да получим финансиране, преди да създадем Института, ни подкрепиха, повярваха в нас и работим заедно с тях сега по първите си проекти. Но определено големите данни и изкуственият интелект е пътят, по който трябва да вървим, за да сме конкурентноспособни и да живеем по-добре“. Професор Илиева информира, че в Европа съществуват над 50 такива институти или центрове, които се занимават с големи данни и изкуствен интелект, защото всяка от държавите е осъзнала тази необходимост. „Ние сме наистина първият и единствен в Източна Европа и това стана с много сериозна конкуренция на европейско ниво. Близо 300 проектни предложения имаше, само 14 се финансираха като нашето беше едно от тях и е единствен проект и за България, освен за това направление“, каза проф. Илиева.
Пилотният проект, по който работи Институтът ГЕЙТ, е „Цифров двойник на града“. Проектът ще помогне да живеем в „умни“ градове. „Цифровият двойник като концепция е нещо, което съществува отдавна, но в контекста на града, сега и на големите данни, това е да направим цифрово копие на града с всичките обекти и процеси, които се случват в него. На негова база ние можем да симулираме, да моделираме различни процеси, които реално се случват в града и да видим какъв би бил ефектът, така че да може хората, които са отговорни за взимането на решения за развитието на града, да имат един инструмент, който да им помага да взимат информирани решения. Например, един от случаите, първият, който работим, е за планирането на града. Ние ще създадем един софтуерен инструмент, с който представителите, които отговарят за развитието на градовете, ще могат да видят една сграда, ако имат желание да я построят някъде, тя какво влияние би оказала на целия район – дали би засенчила нещо, дали би спряла вятъра, дали би се концентрирало замърсяването там, дали би било много шумно….“, уточни проф. Силвия Илиева.
Чрез използването на данни и математически модели е създадена и първата по рода си платформа за проследяване на връзката между предприетите мерки срещу пандемията от COVID-19 и стопанската дейност. Този проект е в сътрудничество със Софийския университет и други университети, в помощ на министерствата на труда и на икономиката, за да може на основата на публичните данни от НСИ, от НАП, БНБ и други институции, чрез прилагането на математически модели, да се предвиди каква би била безработицата и как това би се отразило на различните сектори. „Изненадващо дори и за нас, с много голяма точност предвидихме в края на годината какъв ще е ръстът на безработицата и влиянието върху икономиката. Очаквахме, че ще затихне вирусът, но явно ще трябва да живеем с него и нататък, така че сигурно ще продължим този проект, който мислехме, че ще е по-краткосрочен, но явно ще има нужда и смисъл от него и по-нататък“.
С интерактивни занимания на тема: „Значимост на медоносната пчела“, малчугани от Благоевград се запознават със значимостта на пчелите за екосистемата и с полезността на пчелните продукти. Инициативата е на потомствения пчелар от Благоевград Ралица Петкова, която продължава информационната си кампания в благоевградски училища, а вече и в детски..
Два екипа от учители от XI ОУ „Христо Ботев“ Благоевград преминаха обучения по програма „Еразъм+“ за преподаване на гражданско образование. Темата е „Преподаване на толерантност, многообразие и активно гражданство в класната стая на 21 век“. Обучението е по проект „Училище на бъдещето – учители- новатори и успешни ученици“. Реализира се в две..
Една народна мъдрост гласи, че свекървите и тъщите са като звездите - хубави са, когато са далече. Не така обаче стоят нещата при снахата и свекървата от Перник, Мариела Петрова и Михаела Методиева, които са неразделни и прекарват щастливо времето си заедно, споделяйки общата си страст към изкуството. Мариела е израснала без майка и намира..
За първи път новата неправителствена организация „Демократичен център“ имаше възможност да наблюдава изборния процес у нас. За съжаление и този път нарушенията на закона не бяха малко. Това каза в интервю за Радио Благоевград Десислава Николова, председател на „Млада България“ и член на новата организация. Заради късната поява – само преди..
Доц. Елена Ставрова е преподавател по финанси в Стопанския факултет на Югозападния университет „Н. Рилски“ - Благоевград. В интервю за Радио Благоевград тя разказа за поредната работна среща по въпросите на финансовата грамотност на подрастващите до 18 години, състояла се в Дъблин. В проекта участват средни училища и колежи от Финландия,..
Кандидатстването за стажантската програма „Робер Шуман“ на Европейския парламент тече с пълна сила. Основното изискване е кандидатът да е завършил университет, да не е работил или да е бил на стаж по-рано в институциите на ЕС и да има много добри познания по два от официалните езици на Европейския съюз. Единият от тях трябва да бъде от работните езици..
По данни на УНИЦЕФ голям брой деца и младежи, включително и в България, се борят с тревожност, депресия и тъга . Темата за психичното здраве на младите хора не трябва да се пренебрегва, защото ако няма превенция срещу насилието и тормоза в училище, ако няма срещи със специалисти, относно факторите, влияещи за отключване на депресии, то..