Гл. ас. д-р С. Петрова: Фишинг измамите се увеличават във време на пандемия и социална изолация

Тя обърна внимание на имейлите, които се получават от банкови институции – в тези случаи капанът е по-лесен. Най-често срещания сценарии: отваряме имейл, виждаме писмо, което ни приканва да отворим линк или прикачен файл. Уловката  е, че сайтът е създаден, за да открадне нашата информация и да ни подлъже да въведем доброволно  личните си данни. Обикновено ни информира, че има проблем със сметката  и от банката ни предлагат да потвърдим потребителското си име и парола. Този тип измами могат да достигнат до нас не само по електронната поща. Те могат да бъдат свързани и с източени банкови карти след покупки в интернет, друга актуална схема е свързана с платформи за безплатни обяви, при която жертвите са търговци, които публикуват личните си данни, за да им преведат определена сума за продажбата. Измамниците атакуват гражданите и от фалшиви имейли от „Български пощи“, куриерски компании, Министерство на туризма, НАП, адвокати, частни съдебни изпълнители. Основните инструменти на фишинга са доверието и спешността. Когато престъпникът ви убеждава да се доверите и действате бързо в състояние на паника – трябва да се усъмните. Други знаци за това как изглежда един фишинг имейл: има прикачени файлове и линкове, които са с правописни грешки, изображения, които не са качествени, налице е и излишна спешност за незабавно предоставяне на лична информация. В такива случаи е задължително лицето да уведоми реалната компания или институция, че от нейно име се изпращат фалшиви съобщения.

Друга възможност е да се провери адреса на имейла, като се задържи курсорът на мишката върху линка, без да се отваря.  Така всеки може да провери дали това е автентичен или измамен адрес. Имейлът не е единствения канал, по който се получават фишинг съобщения.  Те могат да дойдат и чрез обаждане по телефона. Измамниците могат да се представят като важни лица, които много спешно искат от вас лични данни.

Възможни са и SMS фишинг чрез съобщения, социалните мрежи, месинджър във фейсбук. Там е още по-трудно, защото измамникът е възможно да е хакнал профила на наш приятел и да получим съобщение от негово име, в което той ни моли настойчиво за финансова помощ, да предоставим номер на кредитна карта. Ако човек стане жертва на фишинг не трябва да се притеснява да сподели със свои приятели това, за да ги предпази.

„Фишингът за съжаление днес е част от новото нормално. Фишинг измамите се увеличават в пъти, особено в условията на пандемия и социална изолация, тъй като ние използваме повече виртуалното общуване. Основният съвет е: никога не предоставяйте личните си данни! Официалните институции никога няма да искат от вас да предоставите номера на банковата си сметка, потребителското име и паролите. Не действайте в паника, винаги обмисляйте ситуацията! Правете редовно проверка на разходите си в банковата сметка! Ако забележите дори и минимални разходи, които не знаете за какво са използвани, това би могло да означава, че без да искате сте направили определен абонамент и всеки месец сметката ви да бъде източвана с 20 лв. или 20 евро. При най-малко съмнение – информирайте банката, с която имате взаимоотношения, променяйте по-често паролите!“ – препоръча гл. ас. д-р Силвия Петрова, преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски“ - Благоевград.