Македонският научен институт, Регионалният исторически музей – Благоевград и Българското сдружение на родовете от Македония организираха днес Кръгла маса „160 години от издаването на сборника „Български народни песни“ на Братя Миладинови. В една от залите на благоевградския музей събитието събра най-добрите специалисти и изследователи на делото на Братя Миладинови от различни полета на хуманитарното познание – историци, литературоведи, езиковеди, фолклористи, етнографи. Братя Миладинови, които в своя сборник успяват да подберат великолепни фолклорни образци, създавани през тежки векове, незагубили своето въздействие и днес и разкриващи красотата и разнообразието на културата ни.
„Този сборник е един знак на българщината в Македония. 160 години ние не го забравяме и тази годишнина сега е повод да си припомним делото на двамата братя-мъченици за българщината, които загиват нелепо в турските зандани. Но това е и един знак, оставен от самите тях – български народни песни. Някои от тях и днес се пеят и знаят – типично български песни“ – каза за Радио Благоевград доц. д-р Георги Николов, председател на Македонския научен институт.
Проф. Кирил Топалов от СУ „Св. Климент Охридски“ припомни, че „това е първия голям български фолклорен сборник и останал до край най-богатия от всички останали – богат като съдържание и чисто естетически, защото от много песни те са подбирали най-хубавите. Върху славата на този сборник се отразява и трагичната съдба на Братя Миладинови, които заплащат българщината и своето апостолско дело. Т.е. наслагват се много фактори около този Сборник, които създават ореола около него. Той е истинска съкровищница на народното творчество. Най-важното е, че е съхранил съкровища на народния художествен гений, които ние днес не бихме познавали ако не беше този Сборник.
Етнографът в Регионалния исторически музей – Благоевград Румяна Хаджиева определи Сборникът „Български народни песни“ на Братя Миладинови като паметник на времето на народния живот от края на 19 век.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..