Макар и да позакъснява, лятото е неизбежно. Сезон, който изостря нуждата ни от почивка и потребността от общуване с природата. И тъй като планините стават все по-предпочитано място за туризъм, а и за възстановяване след тази тежка пандемия, ви подаряваме един виртуален разказ за Пирин, за човешкото присъствие, планината и за усилията на хората от Националния парк да угодят на туристите и в същото време да защитят ценната природа.
Любопитната новина извеждаме в анонс, а тя е, че през септември ще се направи поредното изследване за възрастта на най- старото дърво в България- Байкушевата мура, която вероятно ще се окаже на повече от 1400 години. Такава е прогнозата на директора на НП „ Пирин“ Росен Баненски.
Днес Пирин е много по-различна от преди години. Най- вече като човешко присъствие в различните сезони. Потокът е увеличен десетки пъти, за съжаление автомобилите – също. Затова е изключително актуална програмата на екипа на НП „Пирин" за опазване на ценната природа, заради която почти цялата му територия е под защитата на ЮНЕСКО.
Основната цел на тази политика е да бъде постигната хармония между човека и планината, разказва Росен Баненски.
Другата задача в момента на хората от Националния парк е да очертаят и маркират по международните стандарти всички туристически маршрути в Пирин.
Над 17 хиляди автомобила се качват в Пирин само през активния зимен сезон. През лятото този натиск върху природата също става все по- тревожен. Идеята в планината да влизат само електромобили все още е твърде скъпа мечта.
Едно от нещата, които продължават да липсват на планинския туризъм и то не само в Пирин, е това, което привлича истинския ценител на природното многообразие. Инфраструктура и места за хората с кемпери и каравани, които са планирали да поживеят по-дълго в подходите на прекрасните ни гори и да правят преходи, да се запознават с уникалната флора и фауна, заради която паркът е обявен за световно природно наследство. Нещо, което ние самите не оценяваме като пазарна ниша в туризма.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..