Тазгодишната зърнена реколта като количество, се очаква да се доближи до реколта 2019 г., когато добивите стигнаха своя пик с над 6 милиона тона пшеница. Качеството, особено на меките сортове хлебопекарна пшеница, се очаква да бъде изключително добро, защото се оказва, че дъждовете през април и май, са свършили своята благодатна работа.
„Рано е да се коментира като цяло реколтата, защото предстои усилената жътва, а и старата българска поговорка гласи, че „реколтата е тази, която е влезнала в хамбарите“, останалото е само прогноза“ – коментира за Радио Благоевград Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Тя е оптимист, че все пак, стопаните ще приберат качествено и вкусно зърно.
По отношение цената на зърното, експертът подчерта, че тя се определя от търсенето и предлагането в световен план и в Черноморския басейн, в който се намираме.
„Тази година, сделките „на зелено“ са със 60 до 80 лева по-високи за тон пшеница, спрямо миналата година по същото време. COVID пандемията, в световен план освободи много средства, които се насочиха в хлебопроизводството, което има бърза ликвидност и голяма печалба. Освен това, търсенето на пшеница в световен план изпреварва предлагането. Трябва да се имат предвид и митата, които наложиха големите държави като Русия и Украйна, за износ на зърно. Тоест, всички тези факти, както и много други показват, че цената на пшеницата, трайно ще бъде по-висока“ – уточни Марияна Кукушева. Според нея, това означава, че няма как и цената на хляба да остане в същите граници.
Към причините за това, тя прибавя и увеличената цена на електрическата енергия за производството със 100%, цената на газа, която се увеличава със 75 – 82%, в зависимост от договарянето. По-висока е и цената на транспорта, заради поскъпването на дизела, Тол таксите – всичко това показва динамиката в цената на хляба. Не на последно място, е и цената на човешкия труд, която се заплаща по най-високите стандарти.
„Към всичко това, като прибавим и прогнозата на ФАО за трайно покачване в световен план на цените на храните, разбирате, че в момента да твърдим запазване цената на насъщния, няма как това да се случи. Но в същото време, ние имаме един основен пазарен механизъм, който регулира цената на пазара и това е „дивата конкуренция“ между всеки бизнес оператор. В тази конкуренция, всъщност, е и качеството и здравословността на хляба. Така, че това е посоката, в която ще се движи неговата цена“ – коментира още Марияна Кукушева.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Марияна Кукушева:
Тя уточни, че хлебопроизводството не попада сред бенефициентите, които могат да се възползват от мерките, които да намалят щетите от ковид пандемията. От една страна, хлябът е сред стоките, чието потребление не е намаляло по време на извънредното положение, напротив. От друга страна, много фирми не са издържали на кризата и се е наложило да прекратят своята работа. Повечето фалирали фирми са предлагали печива и закуски, или са били в “свия сектор“.
Марияна Кукушева коментира и един любопитен факт, за който почти никой не говори.
„Светът, Европа, а и ние, се намираме в „стакфлация“. Това означава – висока безработица, високи цени и ниско потребление. Очаквам, когато се сформира новата законодателна власт на България, отговорните институции да направят заедно с нас – бизнеса, такъв план за излизане от кризата, така че, времето на „стакфлацията“ да бъде намалено до минимум“ – допълни председателят на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България.
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..
Младежи от Югозападна България ще имат възможност да разгледат света „наопаки“ по време на работилницата „Наопаки: Светът през различни гледни точки“, чието първо издание ще бъде на 4 януари 2025 г. в Перник. Инициативата е организирана от Международния младежки център в града, като идеята е работилницата да се проведе и в Дупница, Благоевград и Гоце..
От отколешни времена, на 1 и 2 януари в петричкото село Ключ, кукери гонят злите сили обикаляйки къщите на местните хора, наричайки им здраве и берекет. През последните три-четири години обаче, се е утвърдила традицията това да се случва на 2 януари. „Защо на 2-ри, а не на 1 януари? Ами защото, след посрещането на Новата година хората са..