Европейският парламент одобри в началото на месец юли Механизма за свързване на Европа. С 33,7 млрд. евро. от европейския бюджет ще бъдат финансирани транспортни и енергийни връзки, както и подобрения в цифровите услуги и свързаност в Европа. Транспортът ще се финансира с 25.8 млрд. евро, енергетиката с 5.8 млрд. евро и цифровите услуги с 2.1 млрд. евро. 60% от средствата ще бъдат вложени в проекти, свързани с постигането на екологичните цели на ЕС, а 15% от средствата за енергетика ще се заделят за развитие на възобновяемите източници на енергия. Целта е икономически растеж и развитие на новите технологии.
Механизмът за свързване на Европа е насочен към три основни сектора – транспорт, енергетика и цифрови услуги, като се цели и взаимносвързаност между трите сектора.
„30 мил. евро ще бъдат използвани за финансиране на важни трансгранични инфраструктурни проекти, в областта на енергетиката, цифровизацията. Всичко това има значение за конкурентоспособността. Ще създадем по-модерна, по-бърза инфраструктура. Ще свържем по-добре вътрешния пазар. Ще подсилим и конкурентоспособността на нашата промишленост. В бъдеще ще се говори много за цифровизацията, за зеления пакт. Искаме до 2050 година да сме екологично неутрални. За да се постигнат тези цели, трябва да има големи инвестиции в промишлеността. Няма как да подсилим нашата конкурентоспособност, ако не дадем възможност на всички наши граждани да използват механизма за свързване на Европа. По оценки на Транспортната комисия ще имаме нужда по около 200 млн. евро годишно, за да постигнем тези цели“ коментира по време на дебатите в пленарната зала евродепутатът от Финландия Хена Виркунен.
Чрез Механизма за свързване на Европа ще бъдат финансирани проекти насочени към възобновяеми източници и намаляване на емисиите на парникови газове в енергетиката. Тези проекти ще подпомогнат европейските политики насочени към климата. От друга страна Механизмът е насочен към развитието и модернизацията на железопътната, шосейната и инфраструктурата по вода.
Ето какво съобщи по време на дебатите в европейския парламент депутатът от Испания Изаскън Барандика:
„Европейската система за управление на жп движението, трябва да се прилага така, че влаковете да станат по-бързи, инфраструктурата да бъде оптимирана, капацитетът да се увеличи с до 30%, разходите за поддръжка на основните системи да станат по-ефективни. Европейската система за управление на жп движението трябва да бъде внедрена в цялата система до 2030 година“.
Механизмът за свързване на Европа е създаден през 2014 г., за да обедини финансирането от ЕС за транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура.
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..