Отношението към околната действителност и създаването на качествени предпоставки за добра жизнена среда са сред основните компоненти на развитото гражданско общество.
В последните десетилетия темата се дискутира във всякакъв аспект, но на практика резултатите са плачевни.
Доколко сме склонни към самокритика в тази посока, и готови ли сме да променим общественото си съзнание – това попитахме няколко популярни благоевградски личности.
Всички сме чували поговорката – "Десет да чистят, а един да цапа – никога няма да е подредено". Горе-долу в това състояние от десетилетия сме и ние, българското общество. Искаме от другите, и най-вече от звената, които се занимават с дейностите по чистотата, да бъдат навсякъде. Това казва Лили, управляваща магазинче за сувенири в ЦГЧ на Благоевград.
Общественото съзнание по опазване на природата, е основният фактор, за да се получи една качествена жизнена среда. Да, конкретните институции имат за задача да поддържат чистотата, но основната роля е на всички нас. Мнението е на Силвия Домозетска, ръководител на направление „Култура“ в Община Благоевград.
Доколко хората, които се грижат за екстериора и поддържането на открити обществени пространства, могат да се почувстват обезверени в това, което правят. Повечето от тях са наясно, че резултатите от творческата им дейност не издържат дълго във времето.
Това попитахме и екстериорния дизайнер Йонко Атанасов. Той се е заел да облагородява някои от пешеходните улички в центъра на Благоевград.
Според архитект Александър Сандев, ако не успее всеки един от нас да осъзнае необходимостта от опазването на средата, в която заедно живеем, всякакви кампании и обществени иницативи са „кауза пердута“.
Подобно е мнението и на благоевградската писателка и общественичка Евгения Йорданова. Тя и нейните приятели от литературния клуб са категорични, че посоката “дисциплина“ трябва да е съпътствана и със строги финансови санкции.
Чуйте обзора с мненията по темата, подготвен от Бойка Браткова:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно