Глобалното разпространение на пандемията COVID-19 и въведените карантинни мерки доведоха до нарушаване функционирането на почти всички икономически дейности, както в световен, така и в европейски и в национален мащаб. България, като малка и отворена икономика, не може да остане изолирана от протичащите процеси в големите икономики на еврозоната, които формират значителна част от стокообмена на страната ни. Най-силно засегнат е малкият и среден бизнес, който вече е поставен под риск от загуба на доходи и необратимо излизане от пазара.
„Изключително голям интерес в област Кюстендил е имало към процедурите подпомагащи едни от най-засегнатите сектори- транспорт и туризъм“, съобщи Любомира Велинова-управител на ОИЦ Кюстенидил. Приключи приемът по процедура „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“. Заради интереса и към тази процедура са осигурени допълнителни средства към първоначално определения бюджет. Има две процедури по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси: „Заетост за теб“, която е /актуална/ и предоставя подкрепа за реинтеграция в заетост на безработните лица, останали без работа вследствие от възникналата пандемия и разпространението на вируса COVID-19. Друга програма от която могат да се възползват предприятията в областта е„Възстановяване“ в подкрепа на бизнеса чрез гаранции от Фонда на фондовете. Целта на програмата е да улесни достъпа на бизнеса до кредити за възстановяване на дейността след постепенното отпадане на мерките във връзка с пандемията от ковид-19. Фирмите ще могат да получат свеж финансов ресурс, основно за задоволяване на текущите си нужди от ликвидност, но също и за нови инвестиции, трансформация и растеж, допълни Велинова.
До края на годината на срещи с работодатели експертите на ОИЦ – Кюстендил, ще обръщат специално внимание, както на условията за допустимост на кандидатите и разходите, така и на начина на попълване, прикачване на необходимите документи и подаване на формуляра за кандидатстване в системата ИСУН 2020.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..