Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Тодор Широв: При загуба на обоняние потърсете лекар специалист

4
Доц. Тодор Широв

Между 5 и 13 дни е терапевтичният прозорец, след който човек рискува да загуби способността си да усеща миризми завинаги.

Загубата на обоняние се превърна в нещо нормално от началото на пандемията с COVID-19. Оказва се обаче, че това е смущение, което ако не отшуми до две седмици, трябва задължително да се лекува. В противен случай човек рискува да загуби тази част от сетивните си усещания завинаги.

Защо след преодоляване на инфекцията има лица, при които обонянието се връща, а при други след месеци и година това не се случва?

„Налице са много фактори, някои от които познаваме и са известни, други все още не са ясни на съвременната наука. Истината е, че намаленото обоняние се дължи на възпалителни процеси в епитела, който поддържа обонятелните клетки, донякъде това е валидно и за вкусовите клетки. Тези възпалителни продукти, които се отделят там увреждат клетките, а да не говорим, че вирусните частици могат да попаднат директно в рецепторните клетки и да ги увредят. Доколко трайно ще бъде увреждането на тези сетива, зависи от силата на имунния отговор на организма и доколко той успешно се справя с вирусната инфекция. Хора, при които е налице бърз, адекватен и ефективен имунен отговор – възпалението се потиска сравнително лесно и бързо се връща обонянието. Но има хора, при които в лигавицата и клетките остава дълго време едно продължаващо възпаление, което е причина обонянието при някои хора да се връща много късно, а в някои случаи за съжаление никога не се връща“ – това сподели в ефира на Радио Благоевград  доц. д-р Тодор Широв, специалист по отоневрология в Клиниката по ушно-гърлени болести на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ – София. 

По думите на доцент Широв около 60% от хората в рамките на първите 3-4 седмици възвръщат спонтанно обонянието и вкуса си. При останалите 40% до 5-6 месеца повече от половината от тях възвръщат обонянието си,  5-6% остават с трайно намалено обоняние около година, а след този период много малко вероятно е обонянието да се върне. В тези случаи е необходима консултация с лекар-специалист, тъй като няма специфично лечение за  намаление на обонянието и увреждане на този сетивен орган. Няма хапче или определена процедура за пациента, което да гарантира възстановяване на обонянието му.

Клиниката УНГ на столичната болница, която е най-голямата в България, е едно от малкото места в страната, което разполага със специален апарат за тестване на обонянието. Как става самото тестване?

„Налице е много богат и дълъг опит в работата със сетивата вкус и обоняние, имаме издадена с проф. Димов монография на тази тема. В клиниката ни се правят най-цялостно, системно и задълбочено тези проучвания. Разполагаме с уред наречен олфактометър, който може много прецизно да измери обонянието на пациента. Изследването се базира на използването на тест миризми. Подбрали сме 5 миризми, познати и достъпни за хората – роза, мента, терпентин, оцет, които са поставени в специални банки. От тези банки можем да взимаме определен обем въздух – от изпаренията над тези течности, защото това са етерични масла и да ги доставяме дозирано до носа на пациента с помощта на тръбички. По този начин можем количествено да установим обонянието на пациента. От една страна дали пациентът усеща или не миризма, от друга  – дали може да разпознава миризмата, защото това са два различни аспекта на обонятелната функция. Усещането на миризмата е функция на периферната част на рецепторните клетки, докато разпознаването на миризмата е функция на мозъка“.



COVID-19 не е единствената причина за загубата на обоняние. Това може да бъде следствие и от банална вирусна инфекция. „Всяка година в хода на сезонните вирусни инфекции някои хора губят обонянието си. Тогава вече има смисъл те много бързо да отидат на лекар и да започнат лечение, защото принципът е колкото по-рано започне лечението – в рамките на 5 дни, толкова по-ефективно е то. Други причини за намалено обоняние са черепно-мозъчните травми. Човек, когато падне и си удари главата, или бъде ударен от нещо, е възможно да загуби обонянието си, защото обонятелните нишки преминават през черепа и отиват в носната кухина през една тънка костна пластинка с много малки дупчици. Всяко сътресение на мозъка може да среже като с нож тези власинки и човек да загуби обоняние“.

Доц. Широв препоръча на гражданите да се ваксинират срещу COVID-19.

„До този момент не съм видял в моята практика след ваксинация и преболедуван COVID-19, хора трайно да са загубили обонянието си. Донякъде ваксинацията ги предпазва като постоянна загуба на обонянието“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Опасни нива на PFAS- пестициди открити в минерална вода

„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново   изследване на  Greenpeace  и  PAN Europe, което   разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..

публикувано на 14.11.25 в 14:08

Жената – добротворец Райна Каназирева

Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова.  Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева.  Тя е учителка и активен деятел и участник в..

публикувано на 14.11.25 в 13:59
Ангел Джамбазки

Ангел Джамбазки: Това, което се случва с „Лукойл“, прилича на схемите около КТБ и „Булгартабак“

В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..

публикувано на 14.11.25 в 12:17

Цветан Цветанов: Решенията около „Лукойл“ крият риск за националната сигурност, а държавата закъсня с координацията

В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..

публикувано на 14.11.25 в 11:46
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Привилегиите на властта излязоха извън контрол

Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци.  По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..

публикувано на 14.11.25 в 11:33

245 детски творби търсят отговора: Как изглежда страната на справедливостта?

Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..

публикувано на 14.11.25 в 10:52

Отворени покани за медийни партньорства по „Творческа Европа“ до 2026 г.

Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..

публикувано на 14.11.25 в 10:28