Проф. д-р М. Николова: Дефицитът на витамин В12 води до анемия

„Витамин В12 е един от осемте витамина от  група В – водоразтворим витамин. Дефицитът засяга два ключови метаболитни процеса в организма. Единият е свързан с образуването и поддържането на веществото миелин – веществото, благодарение на което се провеждат сигналите в нервната система. Другият процес  е свързан със синтеза  на ДНК. От това зависят всички клетки в организма, тяхното размножаване. Но най-вече на бързо делящите се клетки на костния мозък, от които се образуват кръвните клетки. Характерно състояние, свързано с дефицит на този витамин е анемията, която се проявява със съответните типични признаци“ – каза проф. Николова. Тя коментира и рисковете при ниските нива на витамин В12 и възможните причини за тях: „Рисковете произтичат от биологичните функции на витамина. На първо място се засяга продукцията на ДНК и процеса на деление на клетките, съответно се нарушава кръвотворната функция на костния мозък. На второ място се засягат функциите на нервната система. Когато е налице субклиничен дефицит, проявите са по-леки – лесна уморяемост, слабост, усещане за прималяване. Тежките форми на дефицит могат да се проявят като мании, психоза, бързо прогресираща старческа деменция . Други възможни прояви са отслабен имунитет, репродуктивни проблеми, нарушено кръвообращение, всички прояви на анемия“.

При какви състояния се назначават изследвания на витамин В12 на пациент?

„Състоянията ,които са свързани с евентуален дефицит на витамина, се определят от начина на неговото усвояване от организма. Причините за дефицит са две: логично намален прием и затруднено усвояване. Трябва да се има предвид, че с храната витаминът постъпва в комплекс с белтъци. За да се усвои от организма първо е необходима кисела среда за отделянето му от тези белтъци,  такава кисела среда имаме в стомаха. На второ място е нужен един транспортен протеин, за да може протеинът да премине чревната лигавица и да навлезе в кръвта. Най-често дефицитът е свързан с липса на този транспортен протеин. Наблюдава се при някои определени състояния – автоимунни заболявания, при които имунната система атакува този транспортен протеин. Сравнително рядко то е генетично обусловено състояние, както и липсата му. По-рядко дефицитът може да се дължи на недостатъчен внос, защото на практика с храната ние поемаме достатъчни количества. Трябва да се има предвид, че витаминът се съдържа изключително в храните от животински произход – млечни храни, яйца, всички видове месо и морски дарове. Това трябва да имат предвид хората, които са склонни да избягват месото, вегетарианците, най-вече веганите, които изключват напълно животинските продукти. Съветваме хората, които ограничават животински продукти да си осигурят изкуствен внос на витамина, има обогатени храни като някои видове мюсли например, но и като хранителна  добавка. Медицински състояния, които са свързани с нарушена киселинност на стомаха, оперативни интервенции, при които се отстраняват части от стомаха, тогава по лекарско предписание се назначават лекарствени продукти със съдържание на витамин В12“.               

Витаминът не се произвежда от човешкия организъм, единственият източник е храната, поради което тя трябва да бъде разнообразна.

„Дневните нужди като количества витамин В12 са минимални – от порядъка на 2 микрограма – 2.4-5 са нормите за възрастни, малко по-високи – 2.6 микрограма за бременните и кърмачките. Искам да подчертая, че това е един много важен период, когато наистина трябва да се следи за постъпването на този витамин, защото той е изключително необходим за нормалното развитие на зародиша, за образуване елементите на нервната система и след това за растежа на кърмачето. В този смисъл майките трябва да са много внимателни с диетата“.

  Доколко е необходимо редовно проследяване нивата на витамин В12, през какъв период от време, в лабораторна среда ли се установяват?

 „Дефицитът на този витамин е сравнително рядко състояние. При обикновена диета ние приемаме нужните количества, освен това доста големи количества от витамина са складирани в черния дроб. Така, че даже и да се храним едностранно, трябва да минат години преди да се прояви клиничен дефицит. Данни  от големи проучвания сочат, че около 3 процента от населението в млада възраст – до 50-55 години, страда от такъв дефицит. Проучвания в САЩ и  Великобритания показват, че 6% от хората до 60 годишна възраст имат дефицит, процентът нараства при възрастните по ред причини: различни заболявания, увреждащи храносмилателната система, намалена киселинност в стомаха и др. Когато говорим за проследяване – ако нямаме някакви прояви, съмнения или клинични състояния, свързани с евентуален дефицит – не е необходимо.“

   

Има хора, които инжектират витамин В12 за повишаване на енергията, доколко това е опасно?

„Това е реакция на една от проявите на дефицита, защото този дефицит засягащ функциите на нервната система действително се проявява с мускулна слабост, лесна уморяемост, нарушения в съня,  прояви на депресия. За съжаление едно често срещано днес състояние. Хората предполагат може би, че колкото повече, толкова по-добре и биха могли да наваксат с по-големи дози. Това е напълно индивидуално решение, защото повече от 3 микрограма дневно практически не се усвояват. В този смисъл дори и да увеличаваме  дозите, ползи за нас няма. На първо място трябва да бъде диагностициран този дефицит, след което да се предприемат някакви мерки. По отношение на рисковете от прекалено големи количества има доста проучвания в тази насока, че витамин В12 би могъл да увеличи риска от образуването на туморни клетки. Казахме, че той е необходим за бързо делящите се клетки. Най-бързо делящите се клетки са тези на новообразуванията. Големи проучвания има в тази насока, например при едно такова проучване са сравнявани 2 групи от хиляди участници. Едните взимат високи дози витамин В12, за да се предотвратят усложнения от остеопороза. След 3 до 5 години се оказва, че при тях рискът от развитие на колоректален карцином е статистически значимо увеличен. Т.е. реално не трябва да се рискува с излишно приемане на високи дози от витамина. Другият рисков фактор, е че витамина участва в неоангеогенезата за образуването на кръвоносни съдове от самия тумор като му позволява да се разпространява в организма, така че при налични тумори вече може да се потенциира метастазирането“.