Д-р Магдалена Баймакова: Скарлатината разболява малките деца, липсва хрема и кашлица

„Заразяването със скарлатина  става чрез въздушно-капков механизъм – при кихане и кашляне се отделят аерозолни капчици, както и  директно при инхалиране.  Човекът отсреща вдишва патогена и в него  се развива клиничната  картина. Също така тези капчици попадайки върху повърхности, при допир до носа или устата стават  причина отново да се инфектираме. Употребата на общи прибори за хранене, чаши, чинии, особено при малките деца, които не са изградили навици да се грижат сами за себе си, затова са и най-уязвими. Лош навик е и когато човек има обрив да го пипа с гола ръка.“ – каза гл. ас. д-р Магдалена Баймакова от Първа клиника по инфекциозни болести във Военномедицинска академия – София в месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор“.

Скарлатината се развива в кратък период. Симптомите се развиват бързо – висока температура, много силни болки в гърлото, възможно е да се появи и повръщане. При преглед се установява силно зачервено гърло. В следващите 1-2 дни се развиват и останалите симптоми на болестта. Има силно увеличени лимфни възли в областта на шията. „Много важно е, че липсва хрема и кашлица, което е характерно за другите актуални за сезона респираторни инфекции. Езикът е покрит с плътен налеп, който в следващите дни се променя и придобива вид на малинов език. Това, което майката ще забележи е и появата на обрив – общо зачервяване на кожата, най-често по сгъвките. Те са с големина на карфица и при  допир кожата на детето е грапава. Възможно е и появата на токсични кръвоизливи, които са много малки и дискретни. Характерни са и силно зачервените бузки на детето, а зоната около устата и носа е бледа. След 4 дни започва обратното развитие на скарлатината – температурата спада, а около десетия ден се наблюдава лющене, най-честото около пръстите и стъпалата.“

„Диагнозата се поставя след като се вземе класическа микробиология, посявка от гърлен секрет, но това отнема време. Много важна е бързата реакция – налични са експресни тестове, които дават ориентация и помагат за по-нататъшното поведение“.

„Лечението се извършва с антибиотик. Затова апелираме да не се дава антибиотик при вирусни инфекции и хората да се самолекуват с антибиотици, то тук при това заболяване е изключително важно да се приложи антибиотик, за да се профилактира развитието на усложнения“.

„Няма ваксина за скарлатина, за да се чувстваме защитени. Най-важно е  навреме да се ориентираме, да посетим лекар и да започне антибиотичното лечение. Проблемът е в късните усложнения като ревматизъм, миокардит, артрит. За тях трябва превенция чрез навременна диагностика и антибиотично лечение. Много важно е децата да бъдат научени още от малки за важността на добрата лична хигиена. При кихане и кашляне какво да бъде поведението им, да си мият ръцете, да не докосват носа и устата постоянно, да не ползват приборите и чашите да други деца, да пазят сами себе си“.