Тази седмица на специална пресконференция беше представен новоучреденият „Клуб за българо-македонско приятелство”. Той е дело на български и македонски интелектуалци и известни личности, с различни възгледи, но обединени от позицията си, че ще участват в усилието да се намали напрежението между София и Скопие, засилило се през 2020 г. Тогава България стана единствената страна в Европейския съюз, наложила вето на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония.
В рамките на клуба, който вече има над 120 членове, ще бъдат създадени работни групи от експерти и професионалисти за сближаване в различни области като култура, образование, наука, киберсигурност, икономика и други. Ще бъде създадена и смесена българо-македонска историческа комисия в сянка, която да подпомогне процеса на преговорите.
Сред основателите са: университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, режисьорът Явор Гърдев, тенисистката Мануела Малеева, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, журналистите Бойко Станкушев, Димитър Кенаров и Иво Беров, историците Стефан Дечев и Драган Зайковски, бившите македонски премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска с Михаил Иванов, изследвател на възродителния процес, малцинствата и междуетническите отношения, който е един от учредителите на Клуба за българо-македонско приятелство. Той е доцент по теоретична и математическа физика. През 1989-1991 г. е инициатор, говорител и секретар на Комитета за национално помирение (организация за толерантни междуетнически отношения и малцинствени права в България). Бил е съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията в периода 1990-1997 г. През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Преподава „Етническа политика“ и „Права на човека“ в Нов български университет в София.
Сравнително добра гроздова реколта очакват винопроизводителите от Югозапада, въпреки сушата. Стопани отчитат и наличието на значително по-малко болести този година заради високите температури, които не позволяват развитието на гъбични заболявания, от които най-много страдат растенията. „Няма много изгорели масиви в село Илинденци след..
Националният етнографски музей е част от една по-голяма институция, а именно Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Историята ни отвежда далече във времето назад, преди повече от едно столетие, в началото на 19 век, когато е създаден Народният музей в България с три отдела – етнографски, нумизматичен и..
След двегодишно прекъсване фестивалът “Беглика ” се завръща за 15-то си издание. Тази година организаторите поставят като основен фокус възстановяването на хармонията и баланса в семейството. Затова в богатата на събития и участници програма акцент е форумът „Солария“, в който млади родители ще представят идеи за развитието..
Тече акцията, организирана от дупнишкото сдружение „Близо до теб“, за набиране на средства в помощ на хората от селата в Трънско, останали без домове след опустошителния пожар. Селата Рани луг, Слишовци и Насалевци бяха изпепелени, а десетки хора загубиха напълно къщите си, градени цял живот. В знак на съпричастност и подкрепа екипът на..
В свят, в който трудностите понякога изглеждат непреодолими, надеждата често идва от най-топлите човешки жестове. Група от сърцати дами от Разлог се обединяват в благотворителна кампания с една свята цел – да помогнат на болно дете да живее. Те са Мария Найденова, Нели Благоева и приятелки , а каузата този път е за малката Марина, която е едва на 4..
През последните седмици видяхме, че е необходим сериозен човешки ресурс, за да бъдат овладени горските пожари през летните месеци. Затова и в Благоевград се проведе безплатно обучение за доброволци. "По принцип ние правим обучения в доброволните формирования, но за първи път правим за хора, които имат желание да участват в пожари. Голям..
Тазгодишната реколта от мед вече е в бурканчетата. Пчеларите обаче съобщават за по-слаби добиви, заради студената пролет и високата смъртност при пчелите. „В крайна сметка има добиви, но броят на изгубените пчелни семейства в страната като цяло беше доста висок и съответно от тези семейства няма добив на пчелен мед. Оцелелите пчелни..
Разкъсана облачност
Ясно