Тази седмица на специална пресконференция беше представен новоучреденият „Клуб за българо-македонско приятелство”. Той е дело на български и македонски интелектуалци и известни личности, с различни възгледи, но обединени от позицията си, че ще участват в усилието да се намали напрежението между София и Скопие, засилило се през 2020 г. Тогава България стана единствената страна в Европейския съюз, наложила вето на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония.
В рамките на клуба, който вече има над 120 членове, ще бъдат създадени работни групи от експерти и професионалисти за сближаване в различни области като култура, образование, наука, киберсигурност, икономика и други. Ще бъде създадена и смесена българо-македонска историческа комисия в сянка, която да подпомогне процеса на преговорите.
Сред основателите са: университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, режисьорът Явор Гърдев, тенисистката Мануела Малеева, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, журналистите Бойко Станкушев, Димитър Кенаров и Иво Беров, историците Стефан Дечев и Драган Зайковски, бившите македонски премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска с Михаил Иванов, изследвател на възродителния процес, малцинствата и междуетническите отношения, който е един от учредителите на Клуба за българо-македонско приятелство. Той е доцент по теоретична и математическа физика. През 1989-1991 г. е инициатор, говорител и секретар на Комитета за национално помирение (организация за толерантни междуетнически отношения и малцинствени права в България). Бил е съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията в периода 1990-1997 г. През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Преподава „Етническа политика“ и „Права на човека“ в Нов български университет в София.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..
Предимно облачно
Разкъсана облачност