Тази седмица на специална пресконференция беше представен новоучреденият „Клуб за българо-македонско приятелство”. Той е дело на български и македонски интелектуалци и известни личности, с различни възгледи, но обединени от позицията си, че ще участват в усилието да се намали напрежението между София и Скопие, засилило се през 2020 г. Тогава България стана единствената страна в Европейския съюз, наложила вето на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония.
В рамките на клуба, който вече има над 120 членове, ще бъдат създадени работни групи от експерти и професионалисти за сближаване в различни области като култура, образование, наука, киберсигурност, икономика и други. Ще бъде създадена и смесена българо-македонска историческа комисия в сянка, която да подпомогне процеса на преговорите.
Сред основателите са: университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, режисьорът Явор Гърдев, тенисистката Мануела Малеева, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, журналистите Бойко Станкушев, Димитър Кенаров и Иво Беров, историците Стефан Дечев и Драган Зайковски, бившите македонски премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска с Михаил Иванов, изследвател на възродителния процес, малцинствата и междуетническите отношения, който е един от учредителите на Клуба за българо-македонско приятелство. Той е доцент по теоретична и математическа физика. През 1989-1991 г. е инициатор, говорител и секретар на Комитета за национално помирение (организация за толерантни междуетнически отношения и малцинствени права в България). Бил е съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията в периода 1990-1997 г. През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Преподава „Етническа политика“ и „Права на човека“ в Нов български университет в София.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно