10
Всяка среща с художника живописец Николай Китанов, който и на 86 продължава активно да рисува, без да изневерява на творческия си и личностен избор да стъпва безшумно и на пръсти в изкуството, но да остане вече десетилетия висока професионална мярка за по-младите си колеги и пазител на стойности, е голямо вълнение за мен. Нашият разговор, поддържан и в паузите мълчание в хода на времето, не е от вчера, но формалният повод да наруша неговата респектираща вглъбеност и да го поканя е наградата за цялостен принос на община Благоевград, която той получи на 24 май при откриването на традиционната обща изложба в Градската художествена галерия.
Николай Китанов е роден на 29 септември 1935 г. в горноджумайското тогава село Марулево. Учи при художниците Владимир Пешев и Георги Лазов. Първите му прояви са на 28-годишна възраст (1963) в онова най-драматично десетилетие на художествения живот в България, изпълнено с изненадващи обрати, изпитания и описано прекрасно от най-значимия български изкуствовед, художествен критик и познавач на българскта и световна живопис – проф. Димитър Аврамов. Първата му изложба е едва след двайсет години. Следват десетки самостоятелни експозиции и участие в общи прояви, интерес към живописта му в Швейцария, след като е открит щастливо от запален частен колекционер.
„Отдалеч познавам синьозелената му студена гама, която в неговия пейзаж звучи така интимно и човешки топло – пише в един паметен свой текст изтъкнатият наш литературовед проф. Енчо Мутафов. – Виждам го до ден днешен в общата тенденция на пейзажа, застъпвана от художници като Светлин Русев, Илия Милков, Марко Монев, Никифор Цонев, Николай Дабов. Наричам я добрата ни стара модерност, която продължава хубавите традиции на Новите от 30-те и 40-те години.Тези традиции са особено скъпи за нас, те професионализират живописта ни в неакадемичен и нестилизационен вид, като придават на композицията стабилност и уют, а по-късно, при безразборната модернизация на изкуството, пазят чувството за здрави стойности.”
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с художника Николай Китанов.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно