Възможно е още тази есен българският кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ да отведе поредната българска експедиция до Антарктида. В това се надява лекарят Атанас Пелтеков, който вече 5 пъти е бил на ледения континент и се вярва, че отново ще има тази възможност. В продължението на разговора с него в рубриката „От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“ по Радио Благоевград, той разказва за това, как минава един ден на българската база на остров Лиевингстън и защо е важно, България да има собствен кораб, с който българските експедиции да стигат до ледения континент.
„Обикновено неделята е почивен ден на българската база, но не всяка неделя, защото това зависи от задачите, които имаме и от времето, за което трябва да ги изпълним. Иначе, един ден на базата преминава по следния начин – сутрешна закуска, с брифинг затова, днес какво трябва да свършим, като това е съобразено почасово с климата за деня – вятър, вълни, море, сняг, всичко това се съобразява. Това е до обяд, ако няма задачи, които изискват повече работа на терен. Следва обяд, малко зареждане на батериите, защото работата на открито и влажно е уморителна и тежка. След това, работа до 8 ч. вечерта. От 8 до 9 ч. трябва да хвърлим мръсните дреги да ги изперем и да се оправим. След 9 ч., вечеря докъм 10 ч. След това гледане на филми и клипове, слушане на музика и разговори, с чаша питие, например. Имаме специално обособени помещения, където можем да правим тези неща. Около 12 ч. през нощта това нещо приключва, защото на другия ден стартира същия процес“ – обяснява д-р Атанас Пелтеков, как преминава един обичаен ден на Антарктика.
Според него, понякога животът на българската база изглежда скучен, но това се променя, когато някой от учените намери откритие, непознато досега. Лекарят приключенец споделя, че не е невъзможно още тази есен, българският научно-изследователски кораб да стигне до Антарктида.
„Корабът „Св. Св. Кирил и Методий“ не е новина, а е постижение на нашата наука, военоморски сили, на нашата държавност, ако щете. Това е ново ниво на нашата наука, защото нашият кораб е научно-изследовалтелски, той е модифициран за това. Той дава възможност на място да се използват възможностите на лабораторията на самия кораб, тоест, дава възможност на нашите учени да стигат до точки на острова, до които не можехме да стигнем с надуваемите ни лодки. Така, че военоморските сили правят чудеса от храброст, за да може този кораб да излезе на вода в най-скоро време. Прогнозата е, че макар и трудно, имаме шанс още тази година българският кораб „Свети Свети Кирил и Методий“ да бъде в Антарктика. Лично аз стискам палци“ – сподели още лекарят антарктик.
На въпрос, дали той също ще бъде на този кораб, д-р Пелтеков отговори, че това е негово огромно желание, но решението зависи от хората, които се съобразяват с много неща, когато се сформира екип за базата.
„Ще присъствам на Антарктика всеки път, когато ме одобрят за пътуване. Ако някой камък там бъде кръстен на мое име, ще е изключително постижение за мен на първо място, разбира се, второ за нашия град, със сигурност. Да не говорим за многообройните ми приятели и роднини, които знам, че изживяват всяко мое пътуване, като тяхно свое. Така, че това ще бъде и за тях“ – споделя с усмивка д-р Атанас Пелтеков.
„Благоевградската лудост и македонска жилка“ са онези неща, които провокират приключенския дух на лекаря и осмислят всяка негова „лудост“. За новото му хоби – подводното гмуркане, ще ви разкажем в продължението на рубриката „От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“, скоро по Радио Благоевград.
Чуйте повече в разговора на Биляна Славчева с Атанас Пелтеков:
Тазгодишната реколта от мед вече е в бурканчетата. Пчеларите обаче съобщават за по-слаби добиви, заради студената пролет и високата смъртност при пчелите. „В крайна сметка има добиви, но броят на изгубените пчелни семейства в страната като цяло беше доста висок и съответно от тези семейства няма добив на пчелен мед. Оцелелите пчелни..
Седем дни в района на Пирин на територията на трите общини Кресна, Струмяни, Сандански бушува пожар. Черен дим и пушек обгръщаше планината и сгушените в Пирин села, страх се четеше в очите на всички. Огънят напредваше ежедневно. Доброволци, огнеборци, горски бяха на ръба на силите си, но не се отказваха, това бяха хората на първа линия...
На 1 и 2 август, петък и събота, в петричкото село Ключ ще бъде празнично, защото тогава ще се проведе традиционният събор, посветен на Илинден по стар стил и на Илинденско – Преображенското въстание. „Тази година отбелязваме 122 години от избухването на въстанието и да, Свети Пророк Илия си е закрилник на нашето село. Той е покровител на..
Благоевград е футболен град, всички знаем това и не е клише, че футболът тук е религия, но днес ще бъде и помощ. Днес вратите на стадион „Христо Ботев“ в Благоевград ще бъдат отворени за благотворителен мач в подкрепа на малкия Йоан Методиев. От 19 часа на терена в демонстративен футболен мач ще се изправят ветераните на „Пирин“ и..
Това лято за първи път фестивалът за камерна класическа музика „Неотъпкана пътека“ ще се проведе в Добринище. От 30 юли до 9 август Гоце Делчев, Ковачевица, Добринище и Кърпачево ще бъдат домакини на Седмото издание на фестивала за камерна музика. „Организаторите харесаха Добринище и нашето читалище, кандидатстваха по проект и се надявам..
Министър-председателят Росен Желязков, заедно с екипа от Оперативния щаб, беше на терен в района с най-сериозния пожари в страната - този над село Илинденци, община Струмяни. Той подчерта значението на координацията между институциите и обяви, че човешкият фактор остава основната причина за възникване на огнената стихия.„Над 95% от пожарите се..
По-голямата част от пожара, разгорял се в събота вечерта в община Трън, вече е локализиран. Все още има активни огнища в горската част. Рано сутринта доброволци, пожарникари, горски служители и земеделци са били разпределени по местата, в които все още гори огън, но те са трудно достъпни за техниката. Затова и днес основно ще се разчита на..