Възможно е още тази есен българският кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ да отведе поредната българска експедиция до Антарктида. В това се надява лекарят Атанас Пелтеков, който вече 5 пъти е бил на ледения континент и се вярва, че отново ще има тази възможност. В продължението на разговора с него в рубриката „От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“ по Радио Благоевград, той разказва за това, как минава един ден на българската база на остров Лиевингстън и защо е важно, България да има собствен кораб, с който българските експедиции да стигат до ледения континент.
„Обикновено неделята е почивен ден на българската база, но не всяка неделя, защото това зависи от задачите, които имаме и от времето, за което трябва да ги изпълним. Иначе, един ден на базата преминава по следния начин – сутрешна закуска, с брифинг затова, днес какво трябва да свършим, като това е съобразено почасово с климата за деня – вятър, вълни, море, сняг, всичко това се съобразява. Това е до обяд, ако няма задачи, които изискват повече работа на терен. Следва обяд, малко зареждане на батериите, защото работата на открито и влажно е уморителна и тежка. След това, работа до 8 ч. вечерта. От 8 до 9 ч. трябва да хвърлим мръсните дреги да ги изперем и да се оправим. След 9 ч., вечеря докъм 10 ч. След това гледане на филми и клипове, слушане на музика и разговори, с чаша питие, например. Имаме специално обособени помещения, където можем да правим тези неща. Около 12 ч. през нощта това нещо приключва, защото на другия ден стартира същия процес“ – обяснява д-р Атанас Пелтеков, как преминава един обичаен ден на Антарктика.
Според него, понякога животът на българската база изглежда скучен, но това се променя, когато някой от учените намери откритие, непознато досега. Лекарят приключенец споделя, че не е невъзможно още тази есен, българският научно-изследователски кораб да стигне до Антарктида.
„Корабът „Св. Св. Кирил и Методий“ не е новина, а е постижение на нашата наука, военоморски сили, на нашата държавност, ако щете. Това е ново ниво на нашата наука, защото нашият кораб е научно-изследовалтелски, той е модифициран за това. Той дава възможност на място да се използват възможностите на лабораторията на самия кораб, тоест, дава възможност на нашите учени да стигат до точки на острова, до които не можехме да стигнем с надуваемите ни лодки. Така, че военоморските сили правят чудеса от храброст, за да може този кораб да излезе на вода в най-скоро време. Прогнозата е, че макар и трудно, имаме шанс още тази година българският кораб „Свети Свети Кирил и Методий“ да бъде в Антарктика. Лично аз стискам палци“ – сподели още лекарят антарктик.
На въпрос, дали той също ще бъде на този кораб, д-р Пелтеков отговори, че това е негово огромно желание, но решението зависи от хората, които се съобразяват с много неща, когато се сформира екип за базата.
„Ще присъствам на Антарктика всеки път, когато ме одобрят за пътуване. Ако някой камък там бъде кръстен на мое име, ще е изключително постижение за мен на първо място, разбира се, второ за нашия град, със сигурност. Да не говорим за многообройните ми приятели и роднини, които знам, че изживяват всяко мое пътуване, като тяхно свое. Така, че това ще бъде и за тях“ – споделя с усмивка д-р Атанас Пелтеков.
„Благоевградската лудост и македонска жилка“ са онези неща, които провокират приключенския дух на лекаря и осмислят всяка негова „лудост“. За новото му хоби – подводното гмуркане, ще ви разкажем в продължението на рубриката „От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“, скоро по Радио Благоевград.
Чуйте повече в разговора на Биляна Славчева с Атанас Пелтеков:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..