Възможно е още тази есен българският кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ да отведе поредната българска експедиция до Антарктида. В това се надява лекарят Атанас Пелтеков, който вече 5 пъти е бил на ледения континент и се вярва, че отново ще има тази възможност. В продължението на разговора с него в рубриката „От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“ по Радио Благоевград, той разказва за това, как минава един ден на българската база на остров Лиевингстън и защо е важно, България да има собствен кораб, с който българските експедиции да стигат до ледения континент.
„Обикновено неделята е почивен ден на българската база, но не всяка неделя, защото това зависи от задачите, които имаме и от времето, за което трябва да ги изпълним. Иначе, един ден на базата преминава по следния начин – сутрешна закуска, с брифинг затова, днес какво трябва да свършим, като това е съобразено почасово с климата за деня – вятър, вълни, море, сняг, всичко това се съобразява. Това е до обяд, ако няма задачи, които изискват повече работа на терен. Следва обяд, малко зареждане на батериите, защото работата на открито и влажно е уморителна и тежка. След това, работа до 8 ч. вечерта. От 8 до 9 ч. трябва да хвърлим мръсните дреги да ги изперем и да се оправим. След 9 ч., вечеря докъм 10 ч. След това гледане на филми и клипове, слушане на музика и разговори, с чаша питие, например. Имаме специално обособени помещения, където можем да правим тези неща. Около 12 ч. през нощта това нещо приключва, защото на другия ден стартира същия процес“ – обяснява д-р Атанас Пелтеков, как преминава един обичаен ден на Антарктика.
Според него, понякога животът на българската база изглежда скучен, но това се променя, когато някой от учените намери откритие, непознато досега. Лекарят приключенец споделя, че не е невъзможно още тази есен, българският научно-изследователски кораб да стигне до Антарктида.
„Корабът „Св. Св. Кирил и Методий“ не е новина, а е постижение на нашата наука, военоморски сили, на нашата държавност, ако щете. Това е ново ниво на нашата наука, защото нашият кораб е научно-изследовалтелски, той е модифициран за това. Той дава възможност на място да се използват възможностите на лабораторията на самия кораб, тоест, дава възможност на нашите учени да стигат до точки на острова, до които не можехме да стигнем с надуваемите ни лодки. Така, че военоморските сили правят чудеса от храброст, за да може този кораб да излезе на вода в най-скоро време. Прогнозата е, че макар и трудно, имаме шанс още тази година българският кораб „Свети Свети Кирил и Методий“ да бъде в Антарктика. Лично аз стискам палци“ – сподели още лекарят антарктик.
На въпрос, дали той също ще бъде на този кораб, д-р Пелтеков отговори, че това е негово огромно желание, но решението зависи от хората, които се съобразяват с много неща, когато се сформира екип за базата.
„Ще присъствам на Антарктика всеки път, когато ме одобрят за пътуване. Ако някой камък там бъде кръстен на мое име, ще е изключително постижение за мен на първо място, разбира се, второ за нашия град, със сигурност. Да не говорим за многообройните ми приятели и роднини, които знам, че изживяват всяко мое пътуване, като тяхно свое. Така, че това ще бъде и за тях“ – споделя с усмивка д-р Атанас Пелтеков.
„Благоевградската лудост и македонска жилка“ са онези неща, които провокират приключенския дух на лекаря и осмислят всяка негова „лудост“. За новото му хоби – подводното гмуркане, ще ви разкажем в продължението на рубриката „От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“, скоро по Радио Благоевград.
Чуйте повече в разговора на Биляна Славчева с Атанас Пелтеков:
Семейните аптеки в България посрещат поредно предизвикателство във връзка с прехода към еврото. Процесът изисква допълнителни разходи за софтуерни актуализации, етикети и техническа поддръжка – разходи, които не се регулират от държавата. „Искаме да сме коректни и да сме в услуга на законодателните органи, да спазим изискванията, но има..
Нова придобивка ще радва жителите на село Слатино, община Бобошево. Утре от 10,30 часа официално ще бъде открит "Парк Слатино". “Зеленият парк e изграден изцяло с доброволния труд на жителите на селото, а парите идват от дарители”, обясни Весела Стоянова. Идеята дошла заради безопасността на децата, които нямало къде да играят. С помощта на..
Сравнително добра гроздова реколта очакват винопроизводителите от Югозапада, въпреки сушата. Стопани отчитат и наличието на значително по-малко болести този година заради високите температури, които не позволяват развитието на гъбични заболявания, от които най-много страдат растенията. „Няма много изгорели масиви в село Илинденци след..
Националният етнографски музей е част от една по-голяма институция, а именно Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Историята ни отвежда далече във времето назад, преди повече от едно столетие, в началото на 19 век, когато е създаден Народният музей в България с три отдела – етнографски, нумизматичен и..
След двегодишно прекъсване фестивалът “Беглика ” се завръща за 15-то си издание. Тази година организаторите поставят като основен фокус възстановяването на хармонията и баланса в семейството. Затова в богатата на събития и участници програма акцент е форумът „Солария“, в който млади родители ще представят идеи за развитието..
Тече акцията, организирана от дупнишкото сдружение „Близо до теб“, за набиране на средства в помощ на хората от селата в Трънско, останали без домове след опустошителния пожар. Селата Рани луг, Слишовци и Насалевци бяха изпепелени, а десетки хора загубиха напълно къщите си, градени цял живот. В знак на съпричастност и подкрепа екипът на..
В свят, в който трудностите понякога изглеждат непреодолими, надеждата често идва от най-топлите човешки жестове. Група от сърцати дами от Разлог се обединяват в благотворителна кампания с една свята цел – да помогнат на болно дете да живее. Те са Мария Найденова, Нели Благоева и приятелки , а каузата този път е за малката Марина, която е едва на 4..