Застрашените видове у нас не са добре защитени, сочат данните от проучване
Популациите на редица застрашени животински видове в България са изложени на риск, гласят заключенията от първото мащабно проучване за размера на закононарушенията срещу дивата природа у нас, подготвено от WWF въз основа на официална информация, получена от ресорните институции. Резултатите от изследването сочат, че в рамките на пет години контролните органи са регистрирали едва 2818 пострадали диви животни. Повечето от тях са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244). За сравнение, двата най-големи рехабилитационни центъра за диви животни у нас са регистрирали в пъти повече ранени животни.
„Изследването ни категорично показва, че застрашените видове се ползват със значително по-слаба защита от т.нар. икономически значими видове, т.е. от тези, които са разрешени за лов и риболов. Данните сочат, че закононарушенията срещу вторите са санкционирани по-често и с по-голяма строгост. Близо 60% от досъдебните производства, образувани от прокуратурата, както и 2 /3 от всички осъдителните присъди на първа инстанция, всъщност са за незаконен лов и риболов на незастрашени видове. Оказва се, че нашето законодателство не защитава достатъчно категорично намиращите се под заплаха животни“, коментира Нада Тошева, ръководител Програма „Опазване на видове“ във WWF и един от авторите на доклада.
Данните обхващат периода между 2016 и 2020 г. и са събирани от официални източници, сред които районните и областните прокуратури, регионалните инспекции по околна среда и води, както и дирекциите на трите национална парка у нас. В процеса на проучването, експертите на WWF получиха достъп до обществена информация, а също и провеждаха интервюта с професионалисти в сферите на правоприлагането и природозащитата. Те установиха, че:
Голяма част от засегнатите бозайници са от разред прилепи. У нас живеят 33 от 35-те европейски вида прилепи. Сред най-големите заплахи за тяхното оцеляване е изчезването на естествените им местообитания. Причина за това е безпокойството, което се причинява при инфраструктурни проекти по време на хибернацията им, също и премахването на стари, кухи дървета, в които те живеят. Друг проблем са пестицидите, които ги тровят чрез основната им храна – насекомите.
При влечугите най-често става дума за сухоземни костенурки. Притеснителен при тях е размерът на човешката намеса. Те биват вземани от дивата природа и отглеждани като домашни любимци или атракция в заведения. Понякога стават жертва и на пътен трафик.
Най-голям брой засегнати екземпляри има сред птиците. Основните рискове са свързани с отстрел, отравяне, унищожаване на гнезда, както и пътен трафик. Има информация и за групи от птици, станали жертва на птичи грип.
За да опази дома на дивите животни у нас WWF стартира кампанията си „Общ дом. Общо бъдеще“. Нейната цел е да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели.
„Следвайки нашата мисия, ние от WWF вече над 16 години работим със страст и ентусиазъм за благото на българската природа. Правим всичко възможно да опазваме старите гори, да създаваме нови, да възстановяваме деградирали екосистеми, да съблюдаваме спазването на закона в защитените територии, да се грижим за реките и за местообитанията на дивите животни, както и за поминъка на местните общности, зависещи от природата“, разказва Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.
„Сами обаче няма да се справим. Това е амбициозна цел, която можем да постигнем единствено заедно. Имаме нужда от подкрепата на всеки, който обича природата и иска да я запази такава, каквата я знае, за своите деца и внуци “.
Всеки може да стане част от каузата на WWF като се включи в Кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“, която се осъществява с медийното партньорство и на БНР. Вижте как на wwf.bg/koleda.
„ Молитвите на българина са свързани повече с неговата празничност, тържественост. Неговата молитва, когато не е чисто религиозна и в усамотение, тя е по-скоро тип послание към хората. Тя е отворен, комуникативен тип. И това ни събира “ , сподели за Радио Благоевград доц. Елена Азманова, преподавател в ЮЗУ – Благоевград. Тя е изследовател..
От почти две десетилетия сдружението "Асоциация Общество и Ценности" е двигател на разговора за децата и родителите, брака, семейството и ценностите в модерното време. „ Когато имаме здрави семейства се възпитава и отглежда здраво поколение, със здрави ценности. И съответно – имаме здраво общество “, подчерта в интервю за Радио Благоевград..
Живото наследство са тези, които го практикуват, това е устойчивостта и знанията, предавани от поколение на поколение – се сочи на електронната страница на ЮНЕСКО, посветена на Нематериалното културно наследство. Още през 2008 година Международната организация за наука и култура започна да изгражда Представителна листа на ЮНЕСКО на елементи..
С изложбата „Готови ли сте за разкази по Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината. Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми заради историческите промени и модните светски тенденции. Това обясни..
Благоевградският общински съветник Димитър Урдев бе избран за председател на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ на 46-ия конгрес на партията. Урдев, който досега бе заместник-председател на централното ръководство, заяви амбицията си да работи за обединение на всички земеделски партии и неправителствени организации в страната. По думите му,..
Родители, учители, дори и ученици апелират да се ограничи използването на телефоните и социалните мрежи от малолетни деца. Опасна мода е обхванала учениците. Нарича се "Супермен" и кара много деца да записват опасни видеа. Последният случай е от вчера, когато 13-годишно дете е с опасност за живота, след като е ударено от волтова дъга на жп гара..
Инспекторите от Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" вече ще могат да използват стоп-палки при проверка на автомобили за незаконен улов и белезници при задържането на бракониери. Новите правомощия на служителите на ИАРА станаха факт след промени в Наредбата по Закона за рибарство и аквакултури, уточни за Радио Благоевград началник на..