В края на месец октомври депутатите от 48-то Народно събрание възложиха на правителството да ускори процеса за приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г., при курс 1,95583 лв. за 1 евро. решението бе прието със 157 гласа „за”, 28 „против” и 23 „въздържали се”. Това решение на парламента провокира множество обществени дискусии и дебати за това, дали този важен за страната ни въпрос трябва да бъде решен чрез референдум.
Преди дни в столицата бе учреден Инициативен комитет за защита на българския лев. Над 300 учредители и инициатори за провеждане на Национален референдум за влизането на България в еврозоната са категорични, че България все още не е готова да влезе в „Клуба на богатите“ и е най-добре българските граждани, а не политиците да решат кога това да стане.
„Запазването на българския лев е национална кауза и доказателство за това е, че голяма част от извънпарламентарните партии, много граждански и неправителствени организации, много българи се обединиха и учредиха Инициативен комитет за провеждане на Национален референдум за запазване на българския лев като основна и национална разплащателна валута.“ Това каза за Радио Благоевград председателят на партия МИР Симеон Славчев, който е част от ИК.
Доц. Григор Сарийски, който оглави инициативата, също коментира темата в ефира на медията ни. По думите му България се е съгласила да приеме еврото, но като страна с дерогация и е записано, че страни, които не са достатъчно интегрирани, трябва да стоят и да чакат, докато икономиките им не станат конкурентноспособни, за да издържат на натиска в еврозоната. Доц. Сарийски заяви, че не може толкова съдбоносно решение, като приемането на еврото, да се поверява в ръцете на 240 човека и изтъкна, че в демократичното общество решава народът и именно затова трябва да се проведе референдум.
Другата гледна точка по темата за референдум за членството ни в еврозоната защити доц. Красен Станчев, който е основател на Института за пазарна икономика. В ефира на Радио Благоевград той каза, че искането на референдум за еврото противоречи на конституцията. „Дори да не бъде одобрено членството на България в еврозоната, това не означава, че ще бъде запазен някакъв суверенитет на действителната парична политика на БНБ.“, допълни доц. Станчев. Според него датата 1 януари 2024г. за приемане на единната европейска валута не е реалистична и страната ни не е покрила голяма част от критериите за приемането ни в еврозоната.
БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП. Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..
Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..
Продължава дарителската кампания за набирането на средства за възстановяване на сградата на читалището в радомирското село Извор. Това увери в ефира на Радио Благоевград Димитрина Мирчева, секретар и един от инициаторите за запазване на културния институт. Години наред мечтите на жителите на Извор са били свързани да бъде възстановен..
8 528 са тютюнопроизводителите, които ще получат подпомагане по Схемата „Преходна национална помощ за тютюн“, за кампания 2024 г. Заявените количества са общо 17 168 092 кг. От тях 7 272 производители са заявили 8 543 183 кг. „Басми“, 731 производители - 871 452 кг. „Каба-Кулак“, 455 производители - 1 975 847 кг. „Бърлей“ и 70 производители - 5..
„В Германия се живее спокойно и добре, цените на храните са почти като в България, но данъците са доста по-високи“. Такива са впечатленията на нашия редовен слушател Сашо Симеонов, който през лятото живее в родното си село Бабинска река, в община Бобов дол, а зимата пребивава при свои близки в Берлин, Германия. Специално за рубриката..
В Сърбия в момента текат процеси, които може да повлияят на ситуацията на Балканите. Поводът за тези протести, от българска гледна точка, е прозаичен – корупцията по всички етажи на властта. Но опозицията в Сърбия използва тази нещастна кончина на хората в Нови Сад, за да се опита отново да промени ситуацията в страната и ако може да свали президента..