„Важно е по две причини: за да защитим потребителите след либерализацията на енергийния пазар от покачващите се цени и втората причина са проектите за целите на сградното обновяване. Защото би трябвало под някаква форма, енергийно бедните да получат допълнителна финансова подкрепа за обновяване на сгради. Когато имаме определен процент съфинансиране от собствениците се налага по някакъв начин приоритизирането на енергийно бедните“, поясни за Радио Благоевград Светослав Стойков, енергиен експерт от сдружението „За Земята“. Той напомни, че в енергийната сфера целта е да се доближим до темповете, приети с „вълната на обновяване“ от ЕК преди няколко години – 3% обновяване на сгради на годишна база. Жилищният фонд на страните в ЕС (България не е изключение) е стар, не е достатъчно ефективен, „отговаря“ за 40% от енергийните разходи на Европа и за въглеродните емисии. „Желанието на неправителствения сектор е реформите да се случат по най-добрия възможен начин. Защото в момента се наблюдава едно бързане, за да се отговори на изискванията на Плана за възстановяване и устойчивост. В момента дефиницията за енергийна бедност е разработвана единствено за целите на кандидатстването по програмата за обновяване и включва само собственици на жилища в многофамилни сгради. Изключени са наематели, ползватели на общински жилища, социално слаби, както и всички живеещи в еднофамилни сгради“, каза още експертът и подчерта, че „апелираме и работим за една цялостност на всички реформи, а не да бъдат фрагментирани, за да отговорим на формалните изисквания на Плана за възстановяване и устойчивост. Защото най-вероятно след няколко години ще трябва отново да отворим и да преработим дефиницията, а може би и голяма част от останалите реформи, за да ги доизгладим“.
На въпрос на слушател на Радио Благоевград, дали се предвижда финансова помощ за санирането на самостоятелни къщи и еднофамилни сгради, Светослав Стойков отговори: „Това е едно наше притеснение, че на практика, една много голяма част от гражданите на страната е невъзможно да получат средства за сградното обновяване на еднофамилните си жилища, защото не е предвидена в програмата за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост. Очаква се да има по програма „Региона в растеж“. Това е една от програмите, която очакваме да стартира, може би в рамките на следващата година, но все още не са ясни параметрите. Предполагам, че до няколко месеца, пролетта догодина, да имаме малко повече информация“.
Интервюто със Светослав Стойков чуйте в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..