Хепатит Е – подценена и невидима заплаха

    За период от над 40 години от откриването на хепатит Е вируса /ХЕВ/, медицинската наука установи много нова информация за ХЕВ и се промениха първоначалните схващания за леко, безобидно заболяване, ендемично за определени региони в света. Сега се знае, че ХЕВ инфекцията е широко разпространена, вирусът има зоонозен характер /т.е. разпространява се при животни и хора/ и може да доведе до хроничен ход на болестта.

  Българските учени активно изучават местното разпространение на вируса. Съвместните научно-изследователски проучвания на водещите изследователи гл. ас. д-р Магдалена Баймакова /Военномедицинска академия – София, проф. Илия Цачев /Тракийски университет- Стара Загора/ и доц. д-р Роман Пепович /Лесотехнически университет – София/ установяват висока ХЕВ-серопозитвност сред Източнобалкански свине – 82%, серопозитвиност/, диви свине от Западна България – 40%, индустриални свине от Южна Българи я- 60%, индустриални свине от Северна България – 36%. Български изследвания са провеждани и сред храни, където е установена 67% серопозитвност при чернодробен трансудат от свине. С партньорството на Център по трансфузионна хематология във Военномедицинска академия - София е реализирано първото за нашата страна проучване за ХЕВ сред кръвни донори. Резултатите от това проучване показват 25% серопозитвност сред български кръвни донори.

  Темата коментира в месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор с д-р Магдалена Баймакова“ на БНР-Радио Благоевград,  специалистът от Първа инфекциозна клиника във Военномедицинска академия – София, един от изследователите на хепатит Е.

  „Разделяме хепатит Е на две големи групи, като от тук извеждаме и пътищата на заразяване. Едни от тях, в зависимост от генотипа са тези инфекции, които преобладават в развиващия се свят, където говорим за воден път за предаване на инфекцията и възможността за възникване на епидемии – масово заразяване на хората чрез контакт с инфектирана вода. От друга страна са индустриалните страни, където преобладава зоонозния характер на инфекцията, или хранителния път на предаване. Т.е. чрез недобре  термично обработено месо и месни продукти, основно е свинско месо с акцент свински черен дроб. Основните резервоари са дивите и домашни свине, като вирусът е установен и сред много други животни като елени, кози, овце, камили, гризачи. През последните години се съобщава за  възможния парентерален начин на предаване на инфекцията и вертикален такъв. Макар много по-трудно и по-рядко, но за съжаление съществува. Т.е. инфекцията е изключително интересна, тя нещо, за което науката има още какво  да работи по нея.“

  Симптоми

  „Хепатит Е протича както всички останали видове хепатит. Има възможност за безсимптомно протичане на инфекцията, така и клинично проявено с проявите на жълтеницата. Нейното развитие във времето преминава през три стадия – продормален период, който особено през зимния период е много коварен, защото прилича на грипоподобна симптоматика, след което има развитие на типичната жълтеница с пожълтяване на кожата и склерите, както и промяна в цвета на изпражненията и урината. Доскоро казвахме, че тази инфекция може да протече само остро – т.е. минава, отминава, оздравяваме. Да, така е, но за съжаление имаме рискови групи – това са имуносупресираните пациенти, които са на определена терапия като трансплантирани пациенти, хемодиализни, онкоболни. При тях може да се очаква хроничен ход на инфекцията и към тях трябва да бъде насочено вниманието ни като клиницисти“ .

  Терапия при лечението на хепатит Е

По отношение лечението отново разделяме групите на острата инфекция, както при останалите хепатити. Много важна е изолацията, постелния  режим, симптоматично патогенетично лечение. Специфичното противовирусно лечение намира място именно при рисковите групи и при задържането на вируса при хроничния ход на инфекцията.

  Препоръки

  „Не се различават от препоръките, както при другите хепатити, когато вече сме болни и сме се заразили. Поведението е абсолютно същото – щадяща храна, ограничаване на вредните мазни, дразнещи храни, да се храним често и по малко“.