Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политическа безпътица беляза отминаващата 2022 в България

Автор:

Събитието, белязало 2022 година във външнополитически план е войната на територията на Украйна. Започналата на 24 февруари военна операция от Русия, предизвика безпрецедентен по мащаб акт на солидарност спрямо украинския народ от страна на почти всички държави членки на ЕС. Първоначално усилията бяха насочени към подпомагане на бягащите от войната украинци, след което бяха предприети финансови санкции към страната агресор, беше изпратена военна и хуманитарна помощ на Украйна. Близостта на България до района на военните действия насочи сериозен бежански поток към границите ни, а опитите на държавата да организира подслоняването и изхранването им бяха подпомогнати, а често и изпреварени, от мощна гражданска активност в лицето на хиляди доброволци и дарители.

"Макар да минаваме през поредица от кризи, ние вървим към възстановяване на нормалността – заяви пред Радио България политологът Евгений Дайнов. По думите му, държавите членки на ЕС успяха да се справят с ковид кризата. –  С това общо усилие, ние закрихме един период на егоизъм. Другата нормалност, която се възстановява през период на кризи, е устойчивостта на либералната демокрация срещу варварския опит, с войната в Украйна, тя да бъде свалена. Либералната демокрация винаги е по-силна в кризи от авторитарните режими. Възстанови се и разбирането ни на какво се крепи тя – свободата, правото, инициативността и доброжелателността."

Въпреки глобалните предизвикателства, 2022-ра за България ще остане по-скоро под знака на политическата нестабилност и невъзможността да бъде формирано устойчиво и дълготрайно правителство. Подобна безпътица е предпоставка в обществото да се появяват настроения за промяна на модела на управление на държавата от парламентарна към президентска република.

"Да се чуват такива гласове е напълно нормално, защото след четири национални вота, имаме съставено само едно редовно правителство и три служебни кабинета" – коментира политологът Лидия Даскалова. Според нея тезата, че президентът не иска съставяне на редовно правителство, за да продължи да концентрира власт в себе си, е пресилена и по-скоро спекулативна.

"Със сигурност обаче той много промени поведението си. Смекчи тона към някои партии, към които беше изключително остър. Добре помним, че именно той беше един от хората, влял енергия в гражданските протести от миналата година с размахания от него юмрук. Темата за президентска република ми се струва доста далечна на този етап, но със сигурност мога да кажа, че съм категорично против България да бъде президентска република."

Не липсват и гласове в посока преосмисляне на ролята и функциите на служебното правителство като форма на изпълнителна власт във време на политическа нестабилност. Един от аргументите е, че този тип правителства често прекрачват своите правомощия по конституция.

"При едни слаби и неустановени либерални демокрации, които лесно мутират в авторитарни, популистки или гангстерски режими, не е добра идея да се прави онова, което са избрали във Великобритания – след края на своя мандат, съществуващото правителство да подготвя изборите, на които евентуално да бъде сменено. За страни като България е необходимо някакво странично правителство, което да организира изборите и да управлява държавата на базисно ниво. В този смисъл служебното правителство, назначено от президент, а не от парламент, е по-скоро добра законодателна находка."

"Ако си представим възможността да няма служебно правителство, а отиващото си да подготви новите избори, нека припомним, че първите през 2021 щеше да ги организира последното правителство на ГЕРБ – припомня Лидия Даскалова. – Нека не забравяме обаче, че започналите тогава граждански протести, бяха именно с настояването за тяхната оставка и тази на главния прокурор. Така че аз не мога да кажа, кое беше по-правилно към онзи момент – дали да управлява служебно правителство, или да продължи живота на едно обществено делегитимирано редовно такова."

Даскалова се надява, че 2023 година ще ни донесе повече увереност, че промяната, която търсим е заслужена и зависи от задружните усилия на всички нас:

"Мисля все пак, че с малки стъпки ние вървим натам. Имаме изключително много работа, чиито плодове, ако започнем сега, ще видим след 5, а може би и 10 години. Очаква ни работа по реформите, необходими за средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Очакват ни и поредица от парламентарни и местни избори. В подобен момент, макар да си давам сметка колко трудна задача е, аз се опитвам да бъда оптимист."

Професор Дайнов вижда предстоящата година като време, в което  възстановяването на нормалността ще продължи и това е най-оптимистичното нещо, за което можем да мечтаем след 30 години очакване.

Снимки: архив, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

320 полицаи ще охраняват фестивала "Сурва"

Общо 320 служители на полицията ще охраняват Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва", който ще се проведе в Перник от 24 до 26 януари. В осигуряването на обществения ред, сигурността и безопасността на движението са ангажирани всички служители от Областната дирекция на МВР, както и представители от СДВР и Главна дирекция "Жандармерия"...

публикувано на 22.01.25 в 13:01

Забавени държавни трансфери бавят социалните плащания в Благоевград

Социалните плащания за месец януари към крайните получатели в община Благоевград са забавени заради неполучени дължими държавни трансфери. Тези средства, които обичайно се превеждат в началото на всеки месец, са предназначени за дейности, които са функция на държавата. Причината за закъснението е липсата на приет Държавен бюджет за 2025 година. Очаква..

публикувано на 22.01.25 в 11:45

Сигнали за бомби в две училища в Перник

Сигнали за бомби, подадени в две училища в Перник, предизвикаха безпокойство тази сутрин, но проверките на полицията потвърдиха, че те са фалшиви. Занятията в учебните заведения бяха временно прекъснати, но след като сградите бяха щателно проверени, учебният процес беше възобновен. Първият сигнал е получен на електронната поща на XI Основно училище..

публикувано на 22.01.25 в 10:07

За фестивала „Сурва“ променят движението по пътен възел „Даскалово“

  В събота – 25 януари, и неделя – 26 януари, от 9 ч. до 14 ч. се променя движението по пътен възел „Даскалово“ на АМ „Струма“ в района на Перник за провеждане на 31-тия Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“. В двата дни пътуващите по АМ „Струма“ от София към Перник ще преминават през дясната външна лента на кръговото кръстовище на..

публикувано на 22.01.25 в 09:56

Започва 9-тата година от встъпването в длъжност на Румен Радев като президент

Днес започва 9-тата година от встъпването в длъжност на Румен Радев и Илияна Йотова като президент и вицепрезидент. На 22 януари 2022 година те започнаха втория си мандат. "Имаме нужда от единение и лидерство, което да укрепи държавността и сигурността", очакваше президента и през осмата си година на "Дондуков" 2, която започна със "смесени чувства и..

публикувано на 22.01.25 в 09:45

Избират състава на парламентарните комисии

Депутатите ще избират състав на 25-те парламентарни комисии.  В проекта за дневен ред е предвидено да бъдат създадени две нови временни комисии.  До края на работната седмица ще има изслушване и на министри, както и парламентарен контрол.  За четвъртък депутатите ще приемат промени в Закона за БНБ. В случай че управителят, както и подуправителят на..

публикувано на 22.01.25 в 09:27

Начало на инициативите за отбелязване на 90-ата годишнина на БНР

С представяне на мултимедийна изложба за историята на Българското национално радио днес ще бъде дадено началото на поредица от инициативи за отбелязването на 90-тата му годишнина. Кулминацията на честванията е на 25 януари, когато е рожденият ден на БНР. Тогава ще бъде връчена голямата награда на името на първия директор Сирак Скитник - за принос в..

публикувано на 22.01.25 в 09:25