„Човек не е много склонен да жертва комфорта си, може би по-скоро ще се разчита на иновации в козметичната индустрия, на по-зелени производства, „claim friendly“ серии, към които да се насочат потребителите. Защото само промяна на потребителското мислене не е достатъчно. Необходимо е да се вложи интелект в създаването на нови продукти“, коментира за Радио Благоевград д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването. Като автор за платформата „Климатека“ и част от проекта „Лаборатория: Наука и журналистика за климата“, д-р Спасова изследва темата за климатичните промени и козметичната индустрия. Изборът е продиктуван от факта, че „козметичните продукти се използват от всеки човек. Така както не можем без въздух, вода и храна - не можем и без сапун. Освен това темата не е толкова проучена и исках нещо ново да вложа в работата си. А и скоро преминаха коледно-новогодишните празници, а козметичните продукти са един от предпочитаните подаръци. Те особено вълнуват младите хора и затова искахме да стигнем до по-широка аудитория“, подчерта д-р Спасова.
Радио Благоевград също участва в проекта „Лаборатория: Наука и журналистика за климата“. Поканата дойде от екипа на платформата „Климатека“. Проектът е международен и в него освен България, участват Сърбия, Унгария и Румъния. Сформираните екипи от учени и журналисти избраха разнообразни теми, но всички насочен към климатичните промени. Екипът: д-р Зорница Спасова и Росинка Проданова се спряха на темата „Климатичните промени и козметичната индустрия“.
Анкетата, която направихме в Благоевград категорично потвърди нейната актуалност. Според част от участниците в анкета, връзката между климатичните промени и козметичната индустрия е негативна. Други не са се замисляли, защото „този въпрос не е бил на дневен ред“. Но нито един от анкетираните не е готов да се лиши от козметичните продукти, които използва в момента и не може да си представи времето, в което ще бъдат ограничени ресурсите дотолкова, че да не можем да си позволим да се къпем, например.
Глобалният козметичен сектор е мащабна индустрия, която причинява редица екологични проблеми: пластмасово замърсяване; замърсяване на въздуха, химическо замърсяване на океана, загуба на биоразнообразие, потребност от голямо количество енергия, използване на детски труд, опити върху животни. „Друг съществен проблем, свързан с парниковите емисии, е обезлесяването, като на първо място се освобождават големи територии за производството на суровини за козметичната промишленост. Изчислено е, че заради опаковките от дървесни продукти, всяка година се изсичат 18 млн. акра гора. Според американката Джесика ДеФино - репортер и критик на индустрията за красота и автор на бюлетина „Непубликуемото“, дори в „устойчиви“ продукти са внедрени съставки, които са направени въз основата на изкопаеми горива“, разказа още д-р Зорница Спасова. Младият учен коментира и обратната връзка на въздействие: климатичните промени върху козметичната индустрия. Оказва се, че засушаванията, екстремните климатични явления са се увеличили 3-4-кратно през последните десетилетия. Всички те влияят върху селскостопанското производство не само за храни, но и на суровини за козметичната промишленост. „Също така самите кремове, червила, всяка козметична продукция се разваля по-бързо при високите температури. Особено уязвими са кремовете, така например хиалуроновата киселина започва да се разгражда при около 37 ℃. Високитетемпературиса причина за повишаване нивата на приземенозон, койтоумножавасвободнитерадикали, увреждаклеткитеисесвързаниспояватанабръчки, преждевременнопобеляванеикосопад“, посочи д-р Зорница Спасова.
Цялото интервю с д-р Зорница Спасова чуйте в звуковия файл.
Тазгодишната реколта от мед вече е в бурканчетата. Пчеларите обаче съобщават за по-слаби добиви, заради студената пролет и високата смъртност при пчелите. „В крайна сметка има добиви, но броят на изгубените пчелни семейства в страната като цяло беше доста висок и съответно от тези семейства няма добив на пчелен мед. Оцелелите пчелни..
Седем дни в района на Пирин на територията на трите общини Кресна, Струмяни, Сандански бушува пожар. Черен дим и пушек обгръщаше планината и сгушените в Пирин села, страх се четеше в очите на всички. Огънят напредваше ежедневно. Доброволци, огнеборци, горски бяха на ръба на силите си, но не се отказваха, това бяха хората на първа линия...
На 1 и 2 август, петък и събота, в петричкото село Ключ ще бъде празнично, защото тогава ще се проведе традиционният събор, посветен на Илинден по стар стил и на Илинденско – Преображенското въстание. „Тази година отбелязваме 122 години от избухването на въстанието и да, Свети Пророк Илия си е закрилник на нашето село. Той е покровител на..
Благоевград е футболен град, всички знаем това и не е клише, че футболът тук е религия, но днес ще бъде и помощ. Днес вратите на стадион „Христо Ботев“ в Благоевград ще бъдат отворени за благотворителен мач в подкрепа на малкия Йоан Методиев. От 19 часа на терена в демонстративен футболен мач ще се изправят ветераните на „Пирин“ и..
Това лято за първи път фестивалът за камерна класическа музика „Неотъпкана пътека“ ще се проведе в Добринище. От 30 юли до 9 август Гоце Делчев, Ковачевица, Добринище и Кърпачево ще бъдат домакини на Седмото издание на фестивала за камерна музика. „Организаторите харесаха Добринище и нашето читалище, кандидатстваха по проект и се надявам..
Министър-председателят Росен Желязков, заедно с екипа от Оперативния щаб, беше на терен в района с най-сериозния пожари в страната - този над село Илинденци, община Струмяни. Той подчерта значението на координацията между институциите и обяви, че човешкият фактор остава основната причина за възникване на огнената стихия.„Над 95% от пожарите се..
По-голямата част от пожара, разгорял се в събота вечерта в община Трън, вече е локализиран. Все още има активни огнища в горската част. Рано сутринта доброволци, пожарникари, горски служители и земеделци са били разпределени по местата, в които все още гори огън, но те са трудно достъпни за техниката. Затова и днес основно ще се разчита на..