Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Въглищната реформа в България – необходимост и последствия

В края на миналата седмица народните представители гласуваха предложението на Комисията по енергетика, парламентът да задължи служебният кабинет да започне преговори с Европейския съюз за предоговаряне на Планът за възстановяване и устойчивост на България в частта „Енергетика“. Основната цел е запазване на въглищните централи в Маришкия басейн. По принцип, искането е за удължаване работата на ТЕЦ-овете до 2038 г, а не до 2025-а, както предвижда Планът за възстановяване и устойчивост на България.

Според Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия към  WWF България и един от участниците в Коалицията за климата, това предложение не е нещо ново, както се представя в медиите, а план за затваряне на конкретни мощности с конкретни дати, каквото е и искането на Европейската комисия към България.

„Според данните, които имам, за да не бъдат жертвани част от въглищните централи, макар че някой от тях, заради замърсяването на въздуха и околната среда би трябвало да бъдат затворени по мое мнение, се прие един половинчат ангажимент да се ангажираме с цел, която да не доведе до задължително затваряне на които и да е въглищни мощности. Тук трябва да отчетем изключителния натиск на тази индустрия от протестиращи, от един голям бранш в България, който действително е най-важният за тази реформа – коментира за Радио Благоевград Апостол Дянков.

Според него, по време на война, въглищните мощности се оказват особено ценни за обществото, но войната няма да продължи вечно, а възобновяемата енергия навлиза доста бързо, така че това няма да доведе до добър резултат, дори за работещите във въглищните централи, защото нямат хоризонт за затваряне. Експертът смята, че решението за предоговаряне на въглищната реформа в България е „политическо и популистко“.

„Ние от Коалиция за климата дори предложихме варианти за декарбонизация, а те наистина включват затваряне на някои въглищни мощности, трябва това да се случи до 2030 г. Но е възможен и алтернативен вариант за сезонна работа на заетите в бранша, възможно е доходите на хората във въглищната индустрия да бъдат подкрепени без задължително да се увеличава производството и всичко това ще дойде отново на дневен ред, когато приключи войната, защото търсенето на енергия ще намалее в един момент, когато в съседните държави се изградят нови огромни мощности на възобновяема енергия“, допълни експертът.

Според него не е ясно, дали е възможно да бъдат удължени мощностите на централите след 2030 г., но  сега е моментът да завършим прехода. В противен случай е възможно да загубим и доста средства от Европейския съюз.

Апостол Дянков е на мнение, че някой от централите могат да продължат да работя сезонно, според нуждите от енергия.

„Но, тези, които трябва да бъдат затворени, заради новите правила, които влизат в сила в Европейския съюз след 3 години, са най-мръсните. Това са тези централи, за които сега се водят процедури в евросъюза, заради нарушаването правата на хората за чистота на въздуха. Ще назова само една „Брикел“, с която имаше сериозни проблеми миналата година. За нея все още не е намерено решение тя да работи в синхрон екологичните норми, така че тези централи, които са най-старите, няма как да бъде продължена работата им без сериозна модернизация, за която няма средства“, коментира още експертът от WWF България.

Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Апостол Дянков:




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Европейска нощ на музеите в Благоевград

С удължено работно време, безплатен достъп до експозициите и богата програма, Регионалният исторически музей – Благоевград отбелязва Европейската нощ на музеите и галериите в съботния ден, на 18 май.  По традиция инициативата започна с така наречената "Малка нощ", чиято програма бе посветена на детската публика. Официалното й откриване стартира в 14:30 с..

публикувано на 18.05.24 в 17:44

Геймингът и поведенческото пристрастяване

Дигиталните зависимости са част от поведенческото пристрастяване, към което се отнасят още хазарта, пазаруване, гледане на порно и всички производни идващи от дигитални устройства. На това мнение е психолгът Георги Млеканов. Проблемът с пристрастяването към електронните игри е със задълбочаващи последствия  за развитието на младите хора,..

публикувано на 17.05.24 в 14:40

Край на рекламите на хазарт

От днес, 17 май,  влиза в сила забраната на реклами за хазарт във всички медии, както и наличието на билбордове в близост до учебни заведения. Новият закон за хазарта въвежда почти пълна забрана на рекламите на хазартни игри в телевизии, радиа и сайтове. Той бе обнародван на 14 май в „Държавен вестник“. Според новия закон  хазарта се..

публикувано на 17.05.24 в 14:10

Дърворезбени кръстове – изкуство в миниатюра

Дървените кръстове с резбована миниатюрна в православните храмове в нашата страна са обект на изследването на д-р Вера Атанасова-Кавачева, уредник в Националния исторически музей. В ефира на Радио Благоевград тя обясни, че тези църковни предмети представляват интерес заради трудността на своята фина изработка и „защото свидетелстват за..

публикувано на 17.05.24 в 11:41

"Пойни птици" - стихове с аромат на барут и мащерка

Поетът Владислав Христов представи новата си книга с поезия „Пойни птици“. В изданието авторът е събрал свои стихове от последните няколко години. “Текстовете са свързани най-вече с това, което споходи света през последните две години - войната в Украйна. Нямаше как, като пишещ човек да не реагирам на случващото се. Другата част от стиховете са..

публикувано на 17.05.24 в 11:37

Мирена Станева: Опазването на културното наследство е мисия

Регионалният център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа в София е част от мрежата центрове на световната организация с основна задача да опазва и помага на държавите да изграждат своите политики по отношение на опазването на живото наследство. „ Това е признание за нашата дългогодишна културна политика, която подкрепя и опазва наследството  ни и по..

публикувано на 17.05.24 в 10:15

Държавите в ЕС харчат милиарди за дейности, вредящи на природата

Нов доклад на WWF разкрива, че държавите-членки насочват между 34 и 48 милиарда евро европейски субсидии годишно за дейности, които вредят на природата. Макар че тези вредни субсидии обхващат всички основни сектори на икономиката, основната част от тях произхожда от селското стопанство. Според ново изследване до 60% от..

публикувано на 16.05.24 в 10:45