Катерина Хапсали: Благоевград е част от географията на сърцето ми

Всеки четящ съвременна българска литература знае за Катерина Хапсали. Тя е автор на бестселърите „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“, както и на „През девет планини“ - сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите.

За романа „Гръцко кафе“ Хапсали печели награда „Перото“ в категория проза за 2015 г., както и приза „Цветето на Хеликон“ за 2016 година.

Съдбата на Катерина Хапсали е свързана с Благоевград. Част от героите и мястото на развитие на действието в книгите й е именно тук: „Моите герои от Благоевград са събирателни герои, такива, които днешния човек иска да срещне, да седне с тях на маса и ако може да почерпи от мъдростта им от опита им, да си поговори с тях…“, споделя авторката.

Тя е страстен любител на кафето, но го обича горчиво. Сладък трябва да бъде животът.

„Сладостта на живота е от близките хора, от мириса на новородено или от миризмата на куче след дъжд, идва и от любимия ти парфюм от прегръдката на детето ти, от това някой да ти каже липсваш ми. Тези неща правят кафето на живота да бъде наистина сладко“ , категорична е писателката.

На въпрос - „Страврос или Благоевград предпочита?“, с присъщата си искреност и чувствителност към темата отговаря:

„Разбира се, че Благоевград винаги ще ми бъде повече на сърцето, защото най-скъпи са онези места, на които човек е бил като млад, дори като дете, не случайно остават най-любими приятели, тези които те помнят като съвсем млад, защото са една интегрална част от твоята история и те познават в най- чистия ти вид.“

За Катерина приказката, че на Балканите сме еднакви не е клише:

„На Балканите живеем пикантно и храната ни е по-пикантна и подправки си имаме и сол, и общуваме по-пикантно, по-автентични сме и по-истински“ , коментира Хапсали.

Само след броени дни предстои премиерата на най-новото й произведение „Вкусни разкази”. Това не е книга с рецепти или поне не такива, които може да изпълняваме по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието – храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл.

В звуковия файл можете да чуете разговора на Петрана Кимчева с Катeрина Хапсали.