Всяка година в продажба (по различни данни) се завъртат между 80 и 100 милиарда модни артикула. За последните 20 години потреблението на такъв тип продукти е нараснало с 400%. Впечатляващите факти съобщи в интервю за Радио Благоевград д-р Надежда Ангелова главен асистент в катедра “Неорганична химия” на ФХФ на СУ “Св. Климент Охридски” и част от авторския екип на платформата „Климатека“.
Данните сочат още, че производството на облекло представлява 10% от глобалните въглеродни емисии и е вторият по големина индустриален замърсител. „Като всяко едно производство се изисква енергия, за да бъде то задвижено. Оттам идват високите емисии на парникови газове, които се отделят в атмосферата от текстилните фабрики и предприятия. Същевременно се отделят и други газове – серни и азотни оксиди, които имат негативно влияние. Това е относно въздуха. Водата е изключително важна суровина за производството на текстил: тя се консумира в много големи количества и бива замърсена, не винаги достатъчно добре пречистена, преди да стигне до водните басейни. И третият аспект на екологичния отпечатък, който има модната индустрия, вече е непотребната дреха, какво е нейната съдба, след като вече не се използва и колко време е необходимо, за да се разгради напълно и на какво се разгражда“, очерта основните щрихи на проблема д-р Надежда Ангелова.
Какво може да направи индустрията, за да намали негативното си влияние? Кои са държавите, които са най-големи производители и къде е България? Каква е роля на потребителите и на така наречената “бърза мода”? – Тези и още акценти чуйте в интервюто с д-р Надежда Ангелова.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..