Изложбата от висококачествени фотоси на носии е подредена в етнографската част от експозицията на музея в Благоевград. Тя е финалната публична изява на дейностите по проекта „Наследството на българите бежанци – дигитални образи, форми и багри“, по който музейните специалисти работят от миналата година. Проектът е реализиран от РИМ Благоевград с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
„Тази изложба е реализирана до голяма степен с помощта на младежите от Пирински танцов ансамбъл „Вихрен“ към НЧ „Н. Вапцаров 1866“ Благоевград, които бяха наши модели, както и част от колегите музейни специалисти. И на първо място с изключителния професионален подход и умения на музейния фотограф Темелко Темелков. Чрез тази изложба костюмите оживяха, те добиха нов вид, нов визуален образ. Всеки един костюм носи своя разказ. Ние сме показали народна носия, подарена ни от Елисавета Миладинова, която е родственица на нашите видни братя от Струга Димитър и Константин Миладинови. Или пък костюми, предоставени от баба Александра Гиновска от с. Галичник, Дебърско. Всъщност тя е майка на скулптура Владимир Гиновски, който е изваял фигурите на братя Миладинови. Доскоро те бяха в нашия музей, но вече са експонирани на централния площад на града, както и на братята Кирил и Методий пред Националната библиотека в София“, каза за Радио Благоевград етнографа Румяна Хаджиева.
Костюмите са от Егейска и Вардарска Македония. Представят културата на преселничеството, по-активно развило се след Илинденско-Преображенското въстание, особено след Балканските войни. „Бих казала, че за нас като изследователи и като пазители на това богатство е особено важно и днес, повече от 100 г. след тези събития, и занапред да пазим, да оживяваме, да витализираме един вид паметта за преселничеството, защото това наследство е преживяло премеждията на войните, на пожарищата, то е пренесено през поколения и епохи, за да стигне до нас и бих казала, то е като едно тежко имане“, допълни Хаджиева.
Основната цел на проекта е дигитализиране на голяма част от това наследство. Работа продължава и след края на проекта, защото дигитализирането на културното наследство открива нови хоризонти пред музейните работници като изследователи, съхранители, популяризатори, обслужваи широките обществени цели на музея. Дигитализацията дава възможност за споделяне на съхраняваните културни ценности чрез средствата на новите технологии и новите канали за социална комуникация. „За тази цел ние изградихме едни малки галерии, които поместихме в сайта на музея. Препратки към тези галерии правихме при представянето на отделни костюми и дигитализирани образи, елементи от носии във фейсбук страницата на музея, като отправяхме всеки път по една загадка, въпрос, на който все пак се намериха хора, които да отговорят, разбира се, след справка с галериите, поместени в сайта. Там, освен дигитални изображения дигитални, има текстове на български и английски. Те представят по-детайлно костюмите, за да привлечем общественото внимание към това иновативно представяне на музейните ценности, да въвлечем нови потребители, публики в музейната дейност и да провокираме интерес. Това са нашите цели, като намеренията ни в бъдеще са да превърнем тази изложба, разбира се, обогатена вече с оригинални материали, да я превърнем в мобилна, в подвижна, за да може да гостува и на други места в страната“ – допълни Хаджиева.
Семейните аптеки в България посрещат поредно предизвикателство във връзка с прехода към еврото. Процесът изисква допълнителни разходи за софтуерни актуализации, етикети и техническа поддръжка – разходи, които не се регулират от държавата. „Искаме да сме коректни и да сме в услуга на законодателните органи, да спазим изискванията, но има..
Нова придобивка ще радва жителите на село Слатино, община Бобошево. Утре от 10,30 часа официално ще бъде открит "Парк Слатино". “Зеленият парк e изграден изцяло с доброволния труд на жителите на селото, а парите идват от дарители”, обясни Весела Стоянова. Идеята дошла заради безопасността на децата, които нямало къде да играят. С помощта на..
Сравнително добра гроздова реколта очакват винопроизводителите от Югозапада, въпреки сушата. Стопани отчитат и наличието на значително по-малко болести този година заради високите температури, които не позволяват развитието на гъбични заболявания, от които най-много страдат растенията. „Няма много изгорели масиви в село Илинденци след..
Националният етнографски музей е част от една по-голяма институция, а именно Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Историята ни отвежда далече във времето назад, преди повече от едно столетие, в началото на 19 век, когато е създаден Народният музей в България с три отдела – етнографски, нумизматичен и..
След двегодишно прекъсване фестивалът “Беглика ” се завръща за 15-то си издание. Тази година организаторите поставят като основен фокус възстановяването на хармонията и баланса в семейството. Затова в богатата на събития и участници програма акцент е форумът „Солария“, в който млади родители ще представят идеи за развитието..
Тече акцията, организирана от дупнишкото сдружение „Близо до теб“, за набиране на средства в помощ на хората от селата в Трънско, останали без домове след опустошителния пожар. Селата Рани луг, Слишовци и Насалевци бяха изпепелени, а десетки хора загубиха напълно къщите си, градени цял живот. В знак на съпричастност и подкрепа екипът на..
В свят, в който трудностите понякога изглеждат непреодолими, надеждата често идва от най-топлите човешки жестове. Група от сърцати дами от Разлог се обединяват в благотворителна кампания с една свята цел – да помогнат на болно дете да живее. Те са Мария Найденова, Нели Благоева и приятелки , а каузата този път е за малката Марина, която е едва на 4..