„Надявам се да приключат късите парламенти и България да има малко по-стабилни политическа пролет и лято. Защото има доста повече проблеми, отколкото на всеки шест или девет месеца да ходим на изброи“, коментира за Радио Благоевград доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право. Възможността да се гласува с хартиени бюлетини не допринесе за значително нарастване на избирателната активност, посочи още доц. Киселова и подчерта сериозния проблем с видеонаблюдението при отчитане на резултатите в секционните комисии, „тъй като половината от изборните секции не са предавали в реално време, на живо, въпреки 6 555 000 лева, които бяха отделени за тази технология. Не ме разбирайте грешно, не искам да кажа, че не трябва да бъдат правени разходи за избори, но разходите по-скоро трябва да бъдат влагани в човешкия капитал, т.с, хората, които броят, които участват в изборната администрация, е много по-важно да бъдат обучени“.
Конституцията поставя срокове само за някои от елементите на процедурата, която предстои по свикване на новоизбрания парламент и консултациите за съставяне на правителство, каза още доц. Киселова. „Не е казано колко време трябва да продължат консултациите, преди да бъде връчен първият проучвателен мандат, защото е въпрос на конкретна конюнктура, на конкретна ситуация около какво ще се обединят партиите и колко време ще им трябва да подготвят програма и съответно членове на правителство. Така че не можем да кажем колко време, но според мен поне две седмици е разумен срок, тъй като ни предстоят и празнични дни – не само около Великден, но след това между първи май и Гергьовден. Но в момента, в който бъде връчен първия проучвателен мандат, сроковете стават малко по-стриктни “.
Доц. Киселова напомни, че до 9 април ЦИК трябва да обяви окончателния поименен състав на новоизбрания парламент и „оттам насетне Президентът може да ги свика на първо заседание още следващата седмица. Аз не мога да преценя към настоящия момент дали държавният глава ще го направи, но има такива индикации“.
Интервюто с доц. Наталия Киселова чуйте в звуковия файл.

„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..