То смесва по уникален начин природозащита и изкуство
Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск. Застрашени сме също и ние. Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.
Историята на Драгоманското блато
Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания.Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др.
През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.
Бъдещето на Драгоманското блато
В рамките на проекта WaterLANDSWWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, чиито специалисти имат богат опит на територията на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.
Природозащита и изкуство
Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив визуален артист, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Творбите, обединяващи изкуство, наука и теренна дейност, ще бъдат представени през 2026 г. в Драгоман и София. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е изключително важно, тъй като той цели да постигне не само съживяване на природата, но и бъдещи социално-икономически ползи за населението.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опазва дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik.
Кампанията се реализира със съдействието и безвъзмездната медийна подкрепа на:БНР, БНР-Благоевград и други институции.
Учени откриха останки от динозаври и други гръбначни животни край град Трън. Това се случи по време на Осмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН, която приключи преди дни. "Експедицията беше успешна, макар че открихме по-малко находки, повечето от които дребни останки от костенурки и крокодиломорфи. Най-любопитното..
В края на август предстои второ издание на „Пикник Артистик“. Този път домакин ще бъде благоевградското село Габрово. Срещата на 30 август ще повтори някои от най-хубавите моменти от първото събитие в село Рилци, но ще има и изненади за посетителите. „Хората доста се впечатлиха от инициативите и затова решихме да ги включим отново в програмата като..
След 20 години в разруха две млади дами възраждат читалището в село Мурсалево, община Кочериново. След много труд, усилия и ремонти доброволци вдъхват нов живот на културната институция. "Искаме искрено да благодарим за организираната дарителска инициатива за довършване ремонта на библиотеката. Тази кауза е изключително важна за нас,..
Експерти от община Благоевград, които са отговорни за зелената система на територията на общината, извършват по етапно обследване на състоянието на дърветата, като се обръща внимание особено на стари, увредени или болни екземпляри, които представляват потенциална опасност за преминаващи хора, автомобили и сгради. Това каза в ефира на Радио..
Над 5000 лева събраха при дарителска кампания за покупка на необходима допълнителна техника за борба с горски и полски пожари само за 20-ина дни. Кампанията е организирана от Аварийно-спасителен отряд Благоевград и ще продължи до края на август. „Често при големи пожари в Югозападна България се налага да обединим усилия за борба с огъня с..
Във връзка с предстоящото въвеждане на изцяло нов модел за определяне на таксата за битови отпадъци, предвиден в последните изменения на Закона за местните данъци и такси, които ще влязат в сила от 1 януари 2026 г., Община Петрич стартира събиране на декларации от жителите на общината. Отпада досегашният начин за изчисляване на такса битови..
„Няма смисъл“ – песен създадена преди няколко години, но чак сега идва моментът тя да бъде представена пред публика. „Написахме го заедно с баща ми Краси Куртев (от "Акага"). Знаете, той имаше такъв възглед – да гледаме по-леко на живота", каза в ефира на Радио Благоевград Нео Куртев. Това е техният трети сингъл след "Как искам" и..