Надежда Шопова е асистент в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН. В публикация за платформата „Климатека“ под заглавие „Ще издържи ли българският розов домат на екстремните температури?“, авторката анализира климатичните изменения, повишената честота на екстремните събития и влиянието, което имат върху отглеждането на домати на открито. „Аз съм израснала с вкуса на българския розов домат, той си е извоювал правото да бъде разпознаваем“, подчерта в интервю за Радио Благоевград Надежда Шопова, но посочи, че се наблюдава намаление на площите и добивите, както в национален, така и в глобален мащаб. Прогнозите са за до 6% спад в добивите на домати в големи региони на отглеждане, каквито са Италия и Калифорния до 2050 година, според скорошно проучване, публикувано в Nature.
Повишението на температурите, засушаването или прекомерните валежи, са сред сериозните заплахи за добивите при доматите. Усилва се и агресивността и вредната дейност на болестите и неприятелите, вследствие на промените в условията на средата. „Нашите местни сортове са с по-малки добиви и в по-голямата си част се случват в селските ни дворове. Производителите се ориентират към по-устойчиви, към по-високодобивни и безколови варианти. Така че, може би не е случайно, че учените са се обърнали към гражданската наука, има такива проекти, които разчитат на хората да помогнат“, сподели още експертът и посочи, че с помощта на любителите градинари учените търсят идеалния домат в три държави – България, Испания и Италия. „Аз се надявам розовият домат да продължи да присъства на българската трапеза, да бъде традиционно емблема на страната, да можем да го запазим и отглеждаме в по-широк мащаб“, прогнозира Надежда Шопова.
Интервюто на Росинка Проданова с Надежда Шопова можете да чуете в звуковия файл:

„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..