Жители, екоактивисти и представители на местния бизнес на град Кресна за пореден път излязоха на протест в края на април. Поводът е несъгласието им с варианта за трасе на пътя, който предвижда сегашният главен път Е-79 да бъде ремонтиран и преобразуван в скоростен път в посока към Гърция. Протестиращите изразиха притеснения от подобно решение, което ще пречи на транспортните връзки и ще удължи времето за пътуване на хората от района до малките населени места. Основното искане, изразено от протестиращите, е магистрала "Струма" да минава извън Кресненското дефиле, като сегашният път Е-79 бъде оставен като алтернатива.
След медийното отразяване на протеста се появиха твърдения в публичното пространство, в социалната мрежа и в анонимни постове под публикации, че протестът е заради замирането на крайпътните заведения и търговски обекти.
Факт е, че с активното пътуване към курортите в южната ни съседка Гърция пътят през Кресненското дефиле разкри различни възможности за местния бизнес. Дейността на рафтинг клубовете по река Струма помогна за развитието на туристическия потенциал в град Кресна и селата на общината. Интензивният туристически поток по главния път допринесе за появата и на крайпътни заведения, предлагащи традиционни ястия. Това даде шанс за развитие на местния бизнес в района.
Дали крайпътните заведения са единствената причина, за да се протестира срещу варианта да има скоростен път през пролома?!
Дългогодишно недоволство срещу магистрала в Кресненския пролом изразяват и екоактивисти от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ с кампанията "Да спасим Кресненския пролом".
Според зелените активисти оставянето на местните хора и региона без локален път ще застраши както живота на хора и на животни, така и икономиката на района и предупреждават, че ще бъдат унищожени най-ценните земеделски земи.
И ако за скептиците проблемът с магистралния път е в малките ханчета, предлагащи скара, то за жителите на Кресна по-важен е въпросът, че придвижването в района ще е сложно и ще се налага да пътуват до Симитли и да се върнат обратно по скоростния път, за да достигнат до някои населени места в общината. Местните са притеснени, че при инцидент няма да могат да разчитат на бързата реакция на екипи на "Спешна помощ".
"…на нас ни загива всичко. Там са Ощавска река, Казаните (местната забележителност - малки водопади, б.а.), имаме земи, които остават недостъпни в същия момент. Нашето предложение е да се качат и двете ленти на магистралата... двете ленти трябва да бъдат извън Кресненското дефиле. То да остане алтернативен път... Ако аз пътувам и трябва да и плащам магистралата, те ще ме задължат да се кача на нея, не на локален път… Имаме и забележителности, до които ние местните жители няма да имаме достъп, за да стигнем… Това е най-опасният вариант, който искат да направят през пролома, в който безопасността ще бъде в най-тежка фаза… Като стане пътен инцидент, да речем на Кресненското ханче, откъде ще дойде линейка? Най-близкият вариант е да дойде от Кресна. Но няма как да пристигне, тъй като пътят ще е еднопосочен и трябва да дойде от Симитли – три пъти по-далече е разстоянието. Ако има пътно произшествие на изхода на дефилето, същото ще е положението – при еднопосочен път откъде ще дойде линейката? Времето се увеличава главоломно" , споделят жителите на Кресна пред БНР.
Мотивите за протеста на местната общност не са фокусирани в спасяването на крайпътните ресторанти, а в изборът на най-безопасния и удобен за тях вариант на трасе на АМ "Струма", който не минава през пролома, каза Антон Драчев от Инициативния комитет за спасяване на Кресненското дефиле.
"Ние сме категорични, че не сме за спиране на магистралата, тъй като има вариант. И той е т.нар. Г-20, в който двете платна на магистралата минават високо през селата Полето, Брежани, Стара Кресна и водят в Кресна. Ние настояваме за този вариант, а не да спасяваме бизнес с "кебапчета" и ресторанти или магазини" , заяви Антон Драчев.
На 4 май министърът на регионалното развитие Иван Шишков обясни, че е издал разрешение за строеж на малък участък от пътя, в който свършва магистралата, но това не предопределя изборът на трасе. Той обясни, че екоминистерството продължава да прави анализ на мерките, който до няколко месеца ще е готов. По думите му ако мерките докажат възможността за избор на трасе, което отговаря на ОВОС-а, който към този момент е действащ ще може в най-скоро време да започне строителството на магистралата.
Твърдението, че протестът на жителите в Кресна срещу варианта за скоростен път от АМ "Струма" е само заради крайпътните заведения и няколкото търговски обекта е ПОДВЕЖДАЩО. Местните хора са притеснени не само от замиране на района, но и от трудното и сложно придвижване извън населените места на общината.
--------------------
Този материал е изготвен по проекта "Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда" (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Започна пътуването към един голям и смислен разказ, озаглавен " Месец на фотографията на Веселин Боришев ". Седем изложби, преплитащи сюжетите си през и чрез личността на автора. За това пътуване, срещащо фотожурналиста с безмилостно точно и изобличаващо иронично око с художника-фотограф, осмислящ реалността, е разговорът на Валентин Дишев с Веселин..
Голям процент хора решават да отидат в планината без предварителна подготовка, което е предпоставка за инциденти. 7 спасителни акции за последните две седмици са провели планинските спасители в района на Седемте рилски езера, съобщиха от Планинската спасителна служба. Оказва се, че именно езерата са най-посещаваното място от туристи в..
Брокерите в България много отдавна са готови за прехода към еврозоната, защото ние всички отдавна работим с евро. Така че чисто оперативно не очаквам някакви трудности, нито за сектора, нито за клиентите. Това заяви в ефира на Радио Благоевград Веселина Стоева, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развитие на брокерите на имоти. През..
Министерският съвет одобри промените в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от МОН. С част от тези промени се цели затягане на дисциплината, по-строга регулация на използването на мобилни устройства и повече правомощия за учителите в справянето с неприемливо поведение на учениците. В рамките на един месец предложените..
Въженият парк край Благоевград премина на лятно работно време. Атракционът ще бъде отворен за посетители в интервала от 9:00 до 13:00 часа и от 17:00 до 20:00 часа. “Промяната се налага заради високите температури през деня. При 33 градуса на сянка паркът се затваря, защото горе децата се напрягат, като ги пече слънцето директно и там става..
Излезе от печат сборникът от симпозиума „Мегалитни паметници и култови практики“, чийто домакин беше катедра „Културология“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“. В двата тома на сборника са включени 53 доклада на изследователи от държави от цял свят. Тематичният обхват на научните доклади е в областта на историята на културата,..
Граждани изпращат десетки сигнали всеки ден за съмнителни промоции, ценови скокове и други нелоялни търговски практики след официалното представяне на уебплатформата "Антиспекула" и мобилното приложение за подаване на сигнали. Най-голям брой сигнали за последните дни са подадени от София, следвани от Варна и Благоевград. Малка част от..