Държавата няма да има финансови проблеми, тъй като икономиката се успокоява, трендът е възходящ – това прогнозира за Радио Благоевград доц. Елена Ставрова, ръководител на катедра „Финанси“ в Стопанския факултет на Югозападния университет – Благоевград. „Държавата винаги има резерв и възможност да емитира държавни ценни книжа, тъй като нашият държавен дълг е далеч от максималните 60% по маахстрихските критерии. А има и предвидени шестмесечни емисии на държавни ценни книжа. Не се налага излизане на външните капиталови пазара за взимане на нови заеми. Финансовата ни система е буквално препълнена с ресурси, ако погледнем спестяванията на гражданите и на фирмите“, коментира доц. Ставрова.
Според нея, на новото правителство няма да е лесно в тази сложна, динамична среда и парламент, в който много трудно ще минават решенията. „Аз много се надявам, че нуждите, проблемите, които стоят пред публичните финанси и решенията, които трябва да се вземат, за да може държавата да започне да работи в нормални условия, ще стимулират дисциплинирането и вземането на тези важни решения, най-важното сред които във финансовата област е бюджетът“.
Университетският преподавател смята, че българската икономика спокойно може да се подготви за влизане в еврозоната. Но „една значителна данъчна реформа – преминаване към прогресивно подоходно облагане е твърде смела стъпка, която сегашните управляващи няма да успеят да направят. А тя е необходима, отчитайки неравенството. България е с един от най-големите индекси на неравенство, отчетен в ЕС“.
Доц. Елена Ставрова съобщи, че Стопанският факултет участва в международен партньорски проект за формиране на система за изграждане на умения за вземане на финансови решения и финансова грамотност във възрастовата група от 10 до 15 години. „Вземането на трезви и устойчиви решения са предопределящи и се изграждат именно в тази възраст. След това вече е прекалено късно“, подчерта доц. Елена Ставрова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Предстоят финалните дейности по изграждането на детска площадка в петричкото село Коларово по проект „Обитатели на кестеновите гори“, финансиран по Националната програма „Чиста околна среда-2024“. Идейното предложение е на кмета на селото Евгени Мицков, чиято цел е съоръжението да допринесе за по-добра визия на входа и изхода на селото, особено..
Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..
Винарни от Долината на Струма обявяват Дни на отворените врати. Общо 15 винарни от селата Хърсово, Зорница, Плоски, Генерал Тодоров, Капатово и други, където традиционно се отглеждат лозя, ще посрещнат своите гости в дните от 14 до 16 февруари. Събитието е посветено на празника на лозарите и винарите свети Трифон Зарезан. По време на празника..
Темата е добре позната за сръбската политика. От поне два века насам. Това понятие е измислено от Илия Гарашанин още през 19-ти век с неговото „Начертание“. Тогава започва да се развива и идеята за македонизма. Целта е откъсването на българите от Северозапада и присъединяването им към други народи. Шопите са част от българското етнографско землище...
БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП. Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..
Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..