Фестивалът на традиционната носия в Жеравна е създаден през 2008 година по идея на Христо Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Атрактивната му сватба с фолклорната певица Албена Вескова през 2005 г. в местността "Костина" край с. Рибарица, на която младоженците и присъстващите 400 гости са с български народни носии, има широк позитивен отзвук. Това мотивира Димитров да организира много по-мащабно събитие, което да дава възможност на всеки желаещ поне за три дни в годината да облече българска носия и да се откъсне от цивилизацията, като направи скок век и половина назад във времето.
Архитектурният резерват Жеравна е избран от Христо Димитров за център на фестивала. През 2008 г. е сключен 30-годишен договор с Община Котел за ползване на част от местността Добромерица край селото за място на събитието. Фестивалната територия е обособена сред боровата гора на хълма Добромерица. Фестивалът е тридневен /петък, събота и неделя/ и се провежда в предпоследния уикенд на месец август, като датите му са подвижни всяка година.
Желаещите да се включат във фестивала старателно спазват задължителните изисквания за провеждането му. С цел да се придаде възможно най-пълна автентичност на обстановката и максималното й приближаване до българския бит отпреди 100-150 години, действа строг фестивален правилник. Главното изискване е да сте облечени във фолклорна носия. Забранено е внасянето и ползването на редица предмети от съвременния живот, както и на изделия от пластмаса. Ползването на мобилни телефони е разрешено само на определено за разговори място. През първите два дни категорично е забранено заснемането с камери, фотоапарати, мобилни телефони и др. Право на това имат само акредитирани медии и фотографите на фестивала.
Стремежът на организаторите е постигане на типичната атмосфера от годините на националното ни Възраждането в името на едно необикновено преживяване, богато на приятни емоции и оставящо незабравими спомени.
Чуйте повече за емоциите в Жеравна в разговора на Ваня Бахчиванова с директора на фестивала Светослав Петков.
“Моят съвет към учители, ученици и техните близки, е да изживеят емоциите си в първия учебен ден, независимо дали са само положителни или има и известна доза притеснение. По-добре е не да им противодействаме, а да ги пуснем на воля, да живеем тук и сега, на момента ” – това посъветва от ефира на Радио Благоевград психотерапевтът Любомира..
Улици като след бомбардировки. Така изглежда голяма част от така нареченото „каре над операта“ в Благоевград. Кал, прах и изцяло липсваща инфраструктура затруднява живота на стотици граждани, които вече са на ръба и краят на ремонта не се вижда. Улиците там са напълно разкопани, а общината чака пари от държавата, за да плати на чакащите..
Кюстендил отбелязва Европейските дни на наследството с изложба „Средновековни графити от църквата „Свети Георги“. Неин автор е Явор Митов, който внимателно изследва надписите в средновековния храм. „Тази изложба е резултат от дълго изследване на графитите, които се намират в тази старинна църква. Самият храм, по своята архитектура и стенописи, е..
От октомври българското общество ще разполага с нов инструмент за измерване на социалното недоволство – Индекс за обществено напрежение. Той ще се публикува на всеки три месеца и ще показва тенденциите за предходното тримесечие, като първото издание ще обхване периода юли–септември 2025 г. Индексът се разработва от Центъра за анализи и кризисни..
С началото на новия политически сезон политиците говорят за власт, коалиции и постове, докато обществото зове за ред – правов и обществен. Локални банди от младежи, катастрофи с АТВ-та и нападения над полицаи показват, че липсата на ефективно управление вече се усеща пряко на улицата. Според политолога Калоян Методиев, основната причина за тази ескалация..
Все по-голяма част от българските граждани отказват да участват в активния процес по формиране на политиката чрез своя избор, защото виждат, че предизборното говорене е празно говорене. Точно това прави и БСП, което ме огорчава и ме мотивира да обявя себе си за социалист на свободна практика. Именно затова не желая да се идентифицирам с настоящето..
Половинвековен юбилей отбелязва Общински куклен театър - Благоевград. Той е създаден като професионален институт през октомври 1975 година. За тези години „прага“ на театъра са прекрачили стотици театрали и стотици хиляди зрители. Пред очите и ръцете им са преминавали стотици заглавия, кукли, декори, реквизити. „Съществуването на Кукления..