Съдбата на референдума за запазването на българския лев като единствена национална валута през следващите 20 години остава неясна след гласуването в Народното събрание на 7 юли. „Краткият отговор е да, народните представители се объркаха. Имаше разминаване между това, което предложи като проект за решение комисията по-правните въпроси и решението, което беше гласувано в пленарна зала“, коментира за Радио Благоевград доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право и изрази мнение, „че предстои ново гласуване, което да бъде за съответствие между проекта за решение, което внася комисията по правни въпроси и това, което ще гласува пленарната зала“. От приемането на действащата Конституция през 1991 година, в България са произведени три национални референдума: 2013 година за развитието на ядрената енергетика; 2015 година, заедно с местните избори - за електронното дистанционно гласуване и през ноември 2016 година – за промени в политическата система. „И трите референдума са с много сериозни цифри „за“, но няма достатъчно участвали и поради тази причина те не са задължителни за Народното събрание. Има внесен проект от миналата седмица от най-малката парламентарна група да няма изискване за брой участвали, за да се вземе решение“, съобщи доц. Киселова.
Тя напомни, че Конституционният съд винаги, преди да пристъпи по същество да разглежда въпроса, с който е сезиран, се произнася по процедурата. Защото, ако е нарушена процедурата, въобще не се влиза по същество в обсъждания въпрос, с който е сезиран съдът. „Трябва да се знае, че не може само въз основа на решение на Конституционния съд да има възстановяване на едно лице“, каза още доц. Киселова по повод отстраняването на председателя на Сметната палата и решението на съда от месец юни, че това е противоконституционно. Необходим е допълнителен акт. Според доц. Киселова, Иван Гешев не може да се върне на поста главен прокурор, защото „бяха оспорени правилата в закона за съдебната власт, по които беше отстранен бившият главен прокурор вече, а не самия акт, с който е освободен“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..
Предимно облачно
Мъгла
Разкъсана облачност
Облачно