Лидерите на 31 страни членки на НАТО се събраха във Вилнюс за двудневна среща на високо равнище. Още преди да започне срещата бе определена като историческа, заради необходимостта да бъдат обсъдени приоритетни въпроси за архитектурата на сигурност на Европа в контекста на войната в Украйна и отправената заплаха от страна на Русия за суров отговор към Европа, ако Украйна се присъедини към НАТО.
24 държави в Европа, включително и Турция, подкрепят идеята Украйна да стане член на Северноатлантическия алианс, но на този етап няма единство по този въпрос. “САЩ, които са основен източник на приходи в Алианса смятат, че Украйна не е готова да се присъедини към него. И факт е, че към днешна дата Украйна все още има териториални спорове, което е пречка пред това една страна да стане член на НАТО. От друга страна има вътрешно-политически проблеми, които трябва да разреши“, поясни в интервю за Радио Благоевград доц. Искрен Иванов, университетски преподавател, експерт по международна сигурност и управлението на конфликти. „Основното е да видим под каква форма Алиансът ще си сътрудничи с Украйна. Има идея тя да бъде асоциирана като партньорска държава, а това ще бъде исторически прецедент“.
Вторият ключов акцент от срещата във Вилнюс са отбранителните планове срещу Русия. Това са аспекти, които не са разисквани в НАТО от Студената война и които се очаква да бъдат осъвременени. „И третият акцент, който е ключов, това е препотвърждаване на подкрепата за Украйна под формата на оръжие и боеприпаси. И разбира се дискусия върху това дали да бъдат предоставени самолети F16, тъй като те биха били ключови за напредъка на украинците“, каза още експертът и посочи, че „една такава война няма как вечно да бъде сдържана. Тя или трябва да приключи, или рано или късно, неизбежно ще надхвърли територията на Украйна“. Според доц. Иванов, рационалното решение е тази война да се сдържа в границите, в които по настоящем се намира и България да направи така, че да не бъде изолирана в рамките на Европейския съюз и НАТО от държавите, които помагат на Украйна. „Защото, спомняте си 2022 година – тогава Франция, Германия, 50% от Европа беше против изпращането на оръжие за Украйна. Тогава ние бяхме в този лагер. Но сега този компромис е 95%, което нас потенциално заплашва да ни постави в изолация“ .
Доц. Иванов подчерта, че сред политическия елит и в българското общество има голямо разделение и няма „обединителна фигура, няма примирителни ориентири, около които политическите фракции да вземат решение. Това разделя обществото и не ни позволява адекватно да защитаваме интереса си. Виждате, всеки тълкува българския национален интерес както си иска“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..